Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 60

— Има нещо, което ме озадачава — каза Айвс. — Занимавали сте се с много сложен въпрос и все пак за двайсетина години…

— Не е толкова изключително, колкото си мислите — отвърна Къмингс. — Естествено, ние разработихме ударен проект за постигане на пътуването във времето, но вече притежавахме информацията, която очерта доктор Хардуик. По стария ви път във времето откриването на втората вселена би трябвало да е след по-малко от сто години. Проблемът беше проучван почти четири века преди най-после да успеем да вкараме в действие времевата стрелка на втората вселена. Всъщност на възможността за използване на противоположната посока на времето във втората вселена като среда за пътуване във времето е била посветена много работа. И на нас ни оставаше само да дадем на проучванията последен тласък. Мисля, че ако имаше неотложна причина, методът можеше да се разработи още по-рано, още преди извънземното нашествие. Но освен научния интерес такава нямаше. При нормални обстоятелства пътуването във времето не привлича особено внимание, ако можеш да се движиш само в една посока и нямаш възможност за връщане назад.

— Когато решихме, че можем да оцелеем само ако се върнем във времето — каза Хардуик, — по-голямата част от действителната работа вече беше свършена. През цялата история на научните изследвания винаги е имало представители на обществото, които оспорват смисъла на чистата наука. Каква полза от нея, питат те. С какво може да ни помогне? За какво можем да я използваме? Мисля, че нашето положение е отличен пример за значението на принципните проучвания. Изследванията на втората вселена и нейния обратен поток на времето бяха чиста наука, изразходване на усилия и средства за нещо, от което като че ли нямаше да има никаква полза. И все пак, както се оказа, полза имаше. Това даде на човешката раса възможност да се спаси.