Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 15

— Надявам се, че е така — малко язвително отвърна президентът.

— Предполагам, че във вашето време сте забелязали публикуваните размисли за това дали във вселената има други разумни същества и почти единодушното заключение, че определено трябва да е така — продължи Гейл. — И това повдига логичния въпрос защо в такъв случай тези разумни същества не са се свързали с нас, защо не са ни посетили. Отговорът, разбира се, е че космосът е огромен, че разстоянията между звездите са големи и че нашата слънчева система се намира в един от галактическите ръкави, далеч от по-наситения със звезди район в центъра на галактиката, в който е възможно първо да се е появил разумът. И освен това стои въпросът какви хора, ако ги наречете така, могат да ни посетят. Тук, струва ми се, преобладаващото, макар и в никакъв случай единодушно мнение е, че ако е в състояние да пътува сред звездите, дадена раса ще е достигнала такъв етап от общественото и етичното си развитие, че няма да представлява никаква заплаха. И макар че това може да е съвсем вярно, винаги ще има изключения и ние, както изглежда в моето време, станахме жертва на едно от тях.

— Искате да кажете — рече Сандбърг, — че сте били посетени от друга раса и че това е завършило лошо. Затова ли ни предупредихте да разположим артилерия?

— Още ли не сте го направили? По гласа ви…

— Нямахме време.

— Сър, умолявам ви да го направите! Ние обсъдихме вероятността някои от тях да пробият защитата, която издигнахме, и да минат през тунелите. Имаме сериозна защита, разбира се, и сме дали стриктни нареждания, които ще бъдат изпълнени от наши сигурни хора, да унищожат всеки тунел, при който се случи това, но винаги има вероятност нещо да не стане както трябва.

— Но вашето предупреждение беше съвсем неопределено. Откъде да знаем дали нещо…

— Ще разберете — прекъсна го Гейл. — Няма да има никакво съмнение. Представете си кръстоска между гризли и тигър с големината на слон. И се движи толкова бързо, че се вижда като в мъгла. Дайте на това същество зъби, нокти и дълга, тежка опашка с отровни шипове. Не че приличат на мечки, тигри или дори на слонове…

— Искате да кажете, че имат само нокти и зъби…

— Имате предвид оръжие, нали, сър? Те не се нуждаят от оръжие. Те са невероятно бързи и силни. Изпълнени са с безразсъдна кръвожадност. Убиват ужасно много хора. Разкъсват ги на парчета и продължават да убиват. Могат да прокопават тунели под укрепленията ни и да разбиват яки стени…

— Това е невероятно! — обади се министърът на правосъдието.

— Прав сте — съгласи се Гейл. — Но ви казвам самата истина. Отблъсквахме ги почти двайсет години, но можем да предвидим края. Предвидихме го няколко години след като пристигнаха. Разбрахме, че имаме само една възможност — да отстъпим. И единственото място за отстъпление беше миналото. Не сме в състояние повече да ги отблъскваме. Повярвайте ми, господа, след петстотин години земята стига до своя край.