Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 12

— Имаш ли някаква представа какво би могло да се случи?

— Не ни обясни. Просто каза, че ще разберем. Че експлозията ще унищожи тунела. Ще се заемеш ли с този въпрос?

— Да.

— Засега няма да използвам тази информация — прибави Манинг. — Поне не веднага.

Уилсън затвори, свърза се със секретарката на президента и попита:

— Ким, кога ще може да ме приеме?

— В момента е на телефона. На другите линии също го чакат. При него има хора. Много ли е важно, Стив?

— Изключително важно. Трябва да се срещна с него.

— Идвай. Ще те пусна колкото е възможно по-скоро.

— Джуди — каза Уилсън. — Моли Кимбъл пътува насам. С нея са двама от бегълците.

— Ще съобщя на портала — отвърна Джуди. — И на охраната. Кога ще пристигнат?

— Ако не съм се върнал, прати ги при Ким.

7.

Министърът на отбраната Сандбърг и Уилямс, министърът на външните работи, седяха на кушетката пред бюрото на президента. Министърът на правосъдието Райли Дъглас седеше на един стол в ъгъла. И тримата кимнаха, когато Уилсън влезе.

— Стив — каза президентът, — зная, че имаш нещо важно. — Думите му прозвучаха почти укоризнено.

— Така ми се струва, господин президент — отвърна Уилсън. — След малко Моли Кимбъл ще доведе един от бегълците, който твърдял, че е говорител поне на групата от Вирджиния. Мисля, че може би ще искате да се срещнете с него.

— Сядай, Стив — каза президентът. — Какво ти е известно за този човек? Наистина ли е техен говорител? Упълномощен говорител?

— Не зная — призна Уилсън. — Предполагам, че може и да има някакви пълномощия.

— Във всеки случай — намеси се министърът на външните работи, — би трябвало да изслушаме, каквото има да ни казва. Бог знае, че никой друг не е в състояние да ни каже нещо.

Уилсън седна до министъра на правосъдието и каза:

— Човекът е пратил и предварително съобщение. Трябвало да научим колкото е възможно по-скоро. Предложил пред всяка врата или времеви тунел, от който излизат хора, да бъде разположено артилерийско оръдие.

— Значи има някаква опасност, така ли? — попита министърът на отбраната.

Уилсън поклати глава.

— Нямам представа. Очевидно не се е конкретизирал. Казал е само, ако нещо се случи, да изстреляме снаряд право в тунела. Даже вътре да има хора. Да не обръщаме внимание на хората и да стреляме. Казал е, че това ще унищожи тунела.

— Какво би могло да се случи? — попита Сандбърг.

— Съобщи ми го Том Манинг от името на Моли. Според думите на говорителя, ние сме щели да разберем. Останах с впечатлението, че това е само предпазна мярка. Той ще пристигне след няколко минути. Може би ще ни обясни.

— Какво мислите? — попита президентът. — Да се срещнем ли с този човек?

— Струва ми се, че трябва — отвърна Уилямс. — Тук не става въпрос за протокол, тъй като в това положение нямаме представа какъв може да е протоколът. Даже да не е такъв, какъвто твърди, той може да ни даде някаква информация, а до този момент не разполагаме с абсолютно нищо. Няма да го приемем като посланик или официален представител на тези хора. Можем сами да преценим доколко да вярваме на думите му.