Читать «Чейс» онлайн - страница 8

Той я изгледа подозрително. Изглеждаше много разстроена.

— Вероятно има няколко счупени ребра. Това е всичко. Бикът просто му изкара въздуха.

— Ще се оправи ли?

Той изплю топка тютюн върху осеяния със сено бетонен под.

— Сигурно, но няма да се чувства добре няколко дни.

Марси не бе кой знае колко успокоена от прогнозата на клоуна. В края на краищата, той въобще не бе специалист. Откъде би могъл да знае дали Чейс не е получил и някои вътрешни наранявания?

— Изобщо не трябваше да излиза тази вечер — подзе клоунът, докато санитарите наместваха носилката в линейката. — Казах му, че не бива да язди в такова състояние. Макар че това едва ли има някакво значение. Този бик, Ел Дорадо, е дяволски проклето животно. Миналата седмица…

— Какво състояние? — Ядосана от недоумението, което се изписа върху наплесканото му с бяла боя лице, тя поясни въпроса си. — Вие казахте нещо за състоянието му. В какво състояние беше Чейс?

— Беше малко фиркан.

— Искате да кажете, че е бил пиян?

— Да, госпожо. Снощи си спретнахме страхотен купон. Чейс не се бе съвзел напълно.

Марси нямаше нужда от повече информация. Бързо се качи в линейката, тъкмо когато единият от санитарите се канеше да затвори вратата.

Той изненадано я изгледа и властно каза:

— Извинете, госпожо. Не можете…

— Мога. Какво сега, ще стоим тук и ще спорим по въпроса, или ще откарате този човек в болницата?

— Ей, какво става? — извика другият санитар. Той вече бе заел шофьорското място и бе запалил двигателя.

Колегата му изгледа Марси, видя решителното й изражение и очевидно реши, че няма смисъл да губят повече време в безсмислени спорове.

— Нищо — викна той в отговор. — Тръгваме. — Затръшва вратата и линейката бързо напусна обора.

— Ами радвам се, че сте успели благополучно да се приберете в хотела.

Притиснала телефонната слушалка до ухото си, Марси масажираше слепоочията си и искрено се извиняваше на господина от Масачузетс. Може би бе изгубила един клиент, но в момента, в който бе видяла Чейс да лежи в безсъзнание на земята, напълно бе забравила за семейната двойка, която й гостуваше. Всъщност, бе се сетила за тях едва преди няколко минути, докато кръстосваше напред-назад из коридора на болницата.

— Господин Тайлър е мой стар приятел — обясняваше тя. — Разбрах, че и той ще участва в родеото, едва когато съобщиха името му. И тъй като семейството му не е тук, реших, че би било добре, ако го придружа до болницата. Надявам се, че ще ме разберете и извините.

Пет пари не даваше дали ще я извинят или не. Щеше да постъпи абсолютно по същия начин, дори и ако нейни гости тази вечер бяха президентът и съпругата му.

След като затвори телефона, тя се върна на сестринския пулт и за пореден път попита дали имат някаква нова информация за състоянието на Чейс.

Сестрата се намръщи и я изгледа с раздразнение.

— Веднага щом лекарят… о, ето го, той идва. — Погледна над рамото на Марси и докладва: — Тази жена се интересува от състоянието на господин Гайлър.

— Тайлър — поправи я Марси и се обърна към младия лекар. — Аз съм Марси Джоунс.