Читать «Чейс» онлайн - страница 7

Чейс бързо отстъпи встрани, за да се предпази от страховитите рога, но бикът го закачи с част от главата си и го събори на земята. Всички зрители ахнаха уплашено, когато предните копита на животното попаднаха точно върху гърдите на Чейс.

Марси изпищя, а след това затисна устата си с двете си ръце. С ужас се вгледа в Чейс, който лежеше проснат по гръб сред червеникавокафявия прахоляк и очевидно бе в безсъзнание.

Клоуните отново се приближиха. На арената излязоха и двама ездачи на коне. Те в галоп се отправиха към бика. И двамата се бяха изправили на стремената и наведени напред, размахваха ласа в ръцете си. Единият успя да прекара примката около рогата на бика и силно опъна въжето. Добре тренираният му кон препусна към портата и повлече след себе си тежкия бик, а един смел клоун започна да го налага по задницата с някаква метла. Другият клоун бе коленичил в праха край ранения каубой.

Марси се запрепъва в краката на зрителите, които седяха около нея, и бързо се отправи към най-близката пътека. Грубо избутваше всеки застанал на пътя й, докато тичаше надолу по стълбите. Когато най-сетне слезе, тя сграбчи за ръката първия изпречил й се пред погледа човек.

— Ей, какво по…

— Откъде да мина за… за мястото, откъдето излизат състезателите?

— Ей, маце, пияна ли си или какво! Пусни ми ръката.

— Искам да отида в обора. Там, откъдето излизат състезателите. Където прибират биковете след родеото.

— Оттук — посочи той с ръка и измърмори: — Смахната!

Марси се запровира през гъстата тълпа от зрители, които си купуваха сувенири. Чу говорителят да съобщава по микрофона, че ще ги уведомят за състоянието на Чейс Тайлър веднага щом разберат нещо.

Марси връхлетя през една широка метална врата, без да обръща внимание на надписа Вход само за членове на персонала. Лъхна я силна миризма на сено и оборски тор. Дишаше тежко през отворената си уста и едва не се задави от прахоляка, който се вдигаше под краката й. В този момент забеляза в другия край на обора просветващата червена светлина на линейката и се затича още по-бързо през лабиринта от боксове и коридори за животните.

Достигна централната пътека и като разбутваше с лакти любопитните зяпачи, най-сетне се добра до Чейс, който лежеше в безсъзнание в една носилка. Двама санитари се суетяха около него. Единият тъкмо включваше система към ръката му. Лицето на Чейс бе пребледняло и напълно неподвижно.

— Не! — Марси се отпусна на колене край носилката и хвана безжизнената му ръка. — Чейс! Чейс!

— Дръпнете се назад, госпожо — нареди й единият санитар.

— Но…

— За него ще е по-добре, ако ни оставите по-бързо да си вършим работата.

Някой зад гърба й я хвана за ръцете и я изправи на крака. Тя се обърна и едва не се блъсна в гротескното, гримирано лице на един от клоуните — онзи, когото бе видяла да коленичи край Чейс на арената.

— Коя сте вие? — попита я той.

— Просто приятелка. Как е той? Казаха ли вече какви са нараняванията му?