Читать «Рицарят на Бялата дама» онлайн - страница 118

Валери не вярваше на очите си, но го последва.

Влязоха.

Пред краката им беше скелетът в сивкавите парцали. До него — Гърбатко, полегнал встрани. Полуотворил очи, той дишаше с неравномерни тласъци и конвулсивно стискаше пред гърдите си отворения фотоапарат.

Ендшпилът на Пепи

В ъгъла на тепиха Старика, доктор Майспо и Елка бяха наобиколили Пепи и бършеха с пешкири потните му гърди.

— Къде са другите? — попита остро директорът. — Защо избягаха?

Пепи се обърна с невиждащи очи към него.

— Те не са избягали… — едва изрече той. — Те… отидоха да спасят Гърбатко…

— Защо? Какво се е случило с него?

— Сигурно е затрупан… В Галерията на призраците…

— Но защо е влязъл там? И къде точно?

Пепи пое дълбоко дъх:

— Сигурно е в Главната квартира. Тая, която въстаниците са разгромили на 24 септември 1918 година…

Директорът изгледа Пепи така, сякаш малкият бе полудял.

В този момент удари гонгът. Започваше третият и последен манш. Доктор Майспо и Старика не го дочакаха и се отправиха към изхода. Остана Елка.

— Пепи, миличък! — прошепна тя. — Трябва да победиш! Чуваш ли? Заради Валери и Тото, които не могат да се борят! Заради Гърбатко!

И го погали по потната, румена буза.

Бабанката се надигаше, страшен и безпощаден, готов да нанесе последния удар.

Пепи се изправи. Дясната му буза пламтеше. И пак видя Гърбатко, видя Валери, Тото, другите, там… Да, заради Гърбатко, заради „Термалия“! Бабанката летеше към него, Пепи го изчака, подложи ръце под гърдите му, в движение легна по гръб и го прехвърли зад себе си. Оня се изтърколи далече извън тепиха… Залата избухна в овации. Пепи мигновено се изправи и този път, без да дочака нова противникова атака, сам нападна…

И започна един пищен фойерверк от майсторски хватки, които Пепи прилагаше с такава лекота и изящество, сякаш се бореше не с шампиона на града, а с чучелото в стъклената зала. Бабанката, тъй мощен и агресивен през първите маншове, ставаше все по-беззащитен и плах. Публиката крещеше от възторг, термалийци размахваха плакатите „Термалия — шега ли е?“ Многострадалната Геновева въздишаше: „Боооже, Пепи, стъпи му на шията!“, вълнуваха се даже съдиите.

И само десет секунди преди края, когато точките все още бяха във вреда на „Термалия“, Пепи се метна под Бабанката, вдигна го на плещите си, завъртя го два-три-четири пъти като въртележка и го тръшна по гръб. Съдията се наведе, погледна: плещите му бяха здраво притиснати върху тепиха. Едно, две, три… Туш!

— Ураааа! — гръмна публиката. — Бравоооо!

Пепи не дочака да вдигнат ръката му, с бързи крачки пресече пътечката към изхода и оттам, все тъй по трико и потен, се втурна към кулисите на сцената. Видя празния стол пред първата маса, пристъпи напред и седна. Погледна часовника: бяха минали петнайсет минути от началото на партията, противникът — инженерът от кондензаторния завод — търпеливо чакаше. Решително вдигна десница и премести царската пешка напред…

А там, в Главната квартира, Валери се наведе над учителя:

— Гърбатко! — зашептя той в ухото му. — Чувате ли ме?