Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 49

— Няма пречки, Брайън, никакви пречки. Всъщност точно това се надяваме да постигнем.

7.

22 февруари 2023

Ерин Снеърсбрук се чувствуваше лепкава от съня, макар да бе спала само пет часа. И то не по собствено желание, а по необходимост, тъй като не бе си лягала от почти три денонощия. Бе започнала да халюцинира и на няколко пъти в операционната очите й се затваряха от преумора. Дойде й твърде много. Затова влезе в една от празните стаи на стажант-лекарите, потъна в черната бездна на умората и сякаш само миг по-късно грубо и болезнено я разбуди звънът на будилника. Студеният душ безцеремонно я върна към действителността. Възпалените й очи примигваха от огледалото, докато си слагаше червило.

— Ерин, трябва да ти кажа, че изглеждаш ужасно! — промърмори тя и изплези побелял и грапав език. — Предписвам ти кафе, докторе. За предпочитане — венозно.

Когато Снеърсбрук влезе в приемната, Доли бе вече там. Прелистваше овехтял брой на „Таим“. Тя погледна часовника си.

— Пациентите крадат всички нови списания, представяш ли си? А са богати, иначе нямаше да идват тук. Отмъкват дори тоалетната хартия и сапуните. Извинявай, че закъснях.

— Няма нищо, докторе.

— Да изпием по едно кафе и да се залавяме за работа. Влез, аз ще дойда ей сега.

Маделин вече бе получила пощата; тя бързо запрехвърля писмата и вдигна поглед, когато вратата се отвори. Усмихна се кисело на сърдития генерал.

— Защо вие и пациентът сте още в тази болница? Защо заповедта ми за преместването му не е изпълнена?

Генерал Шорхт изстрелваше думите като куршуми. Ерин Снеърсбрук имаше в главата си много отговори на въпроса му, повечето от които доста хапливи, но бе твърде уморена за кавги толкова рано сутринта.

— Ще ви покажа, генерале, и може би тогава ще мирясате. — Тя захвърли писмата на бюрото, промуши се покрай Шорхт и излезе в коридора. Тръгна с решителна крачка към интензивното, където лежеше Брайън, долавяйки тежките стъпки на генерала зад себе си. — Сложете си това — тросна се тя и му подхвърли стерилна маска. — Извинете — взе маската и я постави върху носа и устата му, тъй като съобрази, че ще му е трудно да се оправи сам с една ръка. Когато нагласи и своята, открехна вратата на стаята, колкото да могат да надникнат вътре. — Гледайте хубаво.

Фигурата на масата едва се виждаше иззад мрежата от тръби и тръбички, проводници и апарати. Двете ръце на робота бяха надвиснали над тялото и гъсто разклонените пръсти се спускаха през отвор в завивката. Гъвкавият шланг на кислородната маска се виеше под гънките на плата; на ръцете и краката и в почти всяко отвърстие на безчувственото тяло бяха прикрепени системи. По таблото на една от сложните машини проблясваха светлини; медицинска сестра четеше надписите на екрана и натискаше бутоните за настройка. Снеърсбрук затвори вратата и свали маската от лицето на генерала.

— И вие искате от мен да преместя всичко това? Когато свързващият апарат е в режим на действие? В момента той работи с вътрешния компютър по пренасочването на нервните сигнали.