Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 15

— Благодаря, благодаря, че ми казахте. — Рохарт стисна силно устни, усещайки, че гласът му трепери. Кордоба бе още там, слушаше.

— Делейни работеше върху проект за изкуствен интелект — каза той.

— Проектът ИИ. Беше в ръцете ни, беше. Машина с почти човешки способности.

— А сега?

— Сега е в ръцете на други. Някои безскрупулни, хитри и безскрупулни хора. Щом са планирали такова нещо и са успели да се измъкнат. Машината е у тях.

— Но ще ги разкрият. Не могат да се измъкнат.

— Разбира се, че могат. Няма да разгласят кражбата. Нито пък ще обявят новия си ИИ още утре. И това ще стане — но не веднага. Не забравяй, че доста изследователи работят върху ИИ. Ще видиш, ще стане някой ден, без явна връзка със случилото се тази нощ, както е логично да се предполага — и после нищо няма да може да се докаже. Някоя друга компания ще притежава изкуствения интелект. Това е сигурно, както е сигурно, че тя няма да е „Мегалоуб“. Брайън очевидно е мъртъв, а с него умря и работата му.

Кордоба внезапно бе осенен от ужасяващо прозрение:

— Защо непременно друга компания? Кой още се интересува от изкуствения интелект?

— Кой наистина! Само всички държави до една върху лицето на тази земя. Не биха ли се зарадвали японците, ако можеха да се докопат до истински, функциониращ ИИ? Ами германците, а иранците — или който и да е?

— Ами руснаците — или някой друг, който опитва да си играе на велика сила? Не ми се иска да видя нападаща армия с танкове, карани от машини с интелект, които не познават страх и умора и атакуват непрестанно. Или торпеда и мини с очи и мозъци, които си плават в океана и само чакат нашите кораби да минат покрай тях.

Рохарт поклати глава.

— Тези страхове са вече минало. Танковете и торпедата нямат значение. Новото име на играта е производителност. С истински ИИ в ръцете, всяка страна може лесно да ни съсипе икономически, да ни натика в ъгъла при бедняците.

Той огледа с покруса разсипаната лаборатория.

— Сега е в техни ръце, които и да са те.

2.

9 февруари 2023

Самолетът „Лиърджет“ летеше на четиринайсет хиляди метра височина, доста над кипналите кълбести облаци. Дори там от време на време се усещаше движението на въздуха, напомнящо за бурята долу. Пътникът беше само един, мъж към петдесетте, с яко телосложение, който преглеждаше методично куп съобщения.

Беникоф спря да чете само колкото да отпие от чашата си с бира. Видя, че червената светлина на електронния факс мига — съобщенията продължаваха да текат по телефона едно след друго и да се записват в паметта на апарата. Беникоф ги извикваше на екрана още с пристигането им, докато си изясни изцяло и напълно точния размер на пораженията в лабораториите на „Мегалоуб“. Светлината продължи да мига, пристигаха още съобщения, но той вече не им обръщаше внимание. Основните факти бяха тъй фантастични и ужасяващи, че просто не му се вярваше, а и не можеше да направи нищо преди да стигне в Калифорния. Затова заспа.