Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 14

— Ще предам предположението ти на татко — каза Магнус.

Сложи на главата си шапка с широка периферия и извади от тъмносивия си халат едно устройство — кълбо, което засия с мътнобронзов оттенък на светлината на свещта. Натисна повърхността с палец и изведнъж изчезна — единственият знак за заминаването му бе лек полъх.

— Но защо? — попита Паско.

— Защо? — повтори Тал. — Защо какво?

— Защо е цялото това коварство? По свой начин Каспар е толкова могъщ, колкото и кралят на Ролдем. Управлява Аранор ефективно, принцът прави каквото той поиска. Или контролира, или заплашва всеки народ около Оласко и кралят на Ролдем го слуша. Защо иска тази война с Островите?

Тал се отпусна на дивана.

— Мислех, че е очевидно. С дестабилизирането на района за Каспар се отваря възможност да спечели онова, което иска най-много. — Сплете пръсти и заби поглед в горящата свещ над стиснатите си юмруци. Почука се леко по брадичката и промърмори:

— Властниците искат само едно нещо: повече власт.

Глава 2

Прием

Тал се усмихна.

Беше първото му посещение в двореца след победата му на турнира в Двора на майсторите преди две години. Кралят му бе изпратил покана за галапразненството по случай пристигането на херцог Оласко.

Тал чакаше търпеливо да му дойде редът да го представят, зад цялото благородническо съсловие на Ролдем и повечето гости от други държави и малко пред най-богатите особи от простото съсловие. В очите на ролдемския двор един скуайър от Островното кралство стоеше съвсем малко над майстор на панделки с много злато.

При все това Тал изпъкваше с новите си панталони с широки крачоли — текущата тукашна мода, — с покритите с железца ботуши и широкия черен кожен колан. Бе избрал обаче да облече вече старомодна връхна дреха — жълт жакет, обшит с малки перли. Повечето други благородници се бяха спрели на прикачващата се на едното рамо военна куртка, но Нокът бе предпочел жакета, подарен му лично от краля преди две години.

При последната си среща с краля Тал се бе превърнал в център на всеобщо внимание — беше победител на Турнира на майсторите, най-великият фехтовач на света. Сега фокусът на галаприема беше Каспар Оласко, а Тал — само един от незначителните присъстващи. Когато най-сетне чу името си, младият мъж закрачи отривисто напред. Крал Карол седеше на трона, съпругата му, кралица Гертруда, бе от дясната му страна. От лявата му страна седеше принцът на Короната Констънтайн, наследникът. Тал помнеше принца като кротко момче с живи любопитни очи: усмихваше се леко, докато слушаше какво си говорят възрастните. Явно интелигентно дете. По-младите членове на кралската фамилия отсъстваха — слугите и гувернантките несъмнено подготвяха другите двама принцове и принцесата за лягане.

Вляво от Констънтайн седеше мъж, облечен в тъмночервена кадифена туника, стегната с връзки и токи от диаманти. Носеше черни гамаши вместо модните този сезон панталони с широко дъно, а краката му бяха в лъскави, но практични ботуши. И същата черна шапка, с която Тал го беше видял преди две години — голяма, от кадифе, провиснала над дясното му ухо почти до рамото, със златна емблема отляво.