Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 12

Тал прибра камата и попита:.

— И защо да ти вярвам?

— Ще ви се закълна във вярност в който храм поискате. Тал помисли. Малко хора на света бяха готови по своя воля да нарушат клетва, та дори да не бяха обвързани с честта оросини.

— Кой ти каза, че съм на служба при Каспар?

— Слух, нищо повече. Разправят, че са ви виждали в района на Латагор, където херцог Каспар има интереси, а и е добре известно, че той ви е потърсил, след като спечелихте турнира в Двора на майсторите преди две години. Херцог Каспар наема само най-надарени и амбициозни младежи, тъй че се предполага, че сте негов човек.

— Е, не съм — отвърна Тал и преднамерено обърна гръб на Амафи. Знаеше, че поема риск, защото колкото и да твърдеше убиецът, че възрастта го забавя, все още изглеждаше годен за бърза атака при предоставена възможност. Атака не последва.

Вместо това Амафи пристъпи до Тал.

— Желаете ли да научите кой ме е изпратил?

— Да — отвърна Тал.

— Лорд Пьотре Мисковас, въпреки че би трябвало да не знам това.

— Мрази ме той — отбеляза Тал. — Макар че не съм спал с жена му от повече от две години.

— Както разбрах, тя се напила на една галавечеря, дадена от лейди Амша Деторис, и хвърлила факти за вашата… връзка в лицето на мъжа си на вечерята няколко месеца след като напуснахте града. Още не са се сдобрили и тя живее в града, а той — в именията им в околностите. Много ви мрази.

— Той да си гледа неговите похождения — подхвърли Тал, — защото ако не бързаше толкова да ляга с всяко хубаво девойче, жена му нямаше да е толкова нетърпелива да отвърне на вниманието ми.

— Може би, ваше великолепие, но за един мъж е нужен необикновен характер, за да се противопостави открито на собствените си недостатъци. Много по-удобно е да обвиниш други… Та като чу, че се каните да се върнете, той потърси наемен убиец — не толкова дискретно, колкото е нужно — и избра мен — Амафи се тупна в гърдите — да премахна това петно върху честта му. Беше поне достатъчно интелигентен да използва… посредник… в Саладор, за да не падне вината върху него тук в Ролдем. Аз се „провалих“ и честта ме задължава да му върна златото и да се постарая да превърна този свой провал в победа. Наемете ме, ваше великолепие, и ще ви служа. Заклевам се!

Тал обмисли следващия си ход. Беше се върнал в Ролдем преди по-малко от ден и му трябваха благонадеждни очи и уши.

— До момента, в който ще можеш да ми измениш без риск ли?

Амафи се ухили.

— Прав сте, милорд, никога не съм бил особено постоянен. Но клетвопрестъпничеството не е толкова лесно дори за човек като мен, а предвид вашите редки дарби подозирам, че такъв момент никога няма да възникне. Освен ако не се появи възможност да стана още по-богат, отколкото се надявам да стана на служба при вас.

Тал се засмя. Амафи бе нахално откровен, което го караше да смята, че би могъл да му се довери. Донякъде поне. Стига да не го принуждаваше да прекрачи границите, можеше да се окаже благонадежден слуга.