Читать «Приказка за ловеца и за големия орел» онлайн - страница 2

Към нищо не посегнал ловецът и вече тръгнал да си отива. Върнала го за трети път майката на орела и му дала кутията.

— Само внимавай, не я отваряй, докато не стигнеш в къщи, защото ще съжаляваш! — предупредила го тя.

Качил орелът отново ловеца на гърба си, полетял надолу, свалил го на земята и отлетял.

Вървял ловецът към къщи с кутията в ръце и си мислел: „Ами ако са ме измамили и са ми хързулнали празна кутия! Я да видя аз какво има в нея. Може да е нещо, което да ме убие!“

Отворил той кутията. Изведнъж от нея наизскачали магазини, къщи, дворци, разпрострял се цял град; из града тичали насам-натам търговци, суетели се, шумели и търгували — с една дума, кипял живот. А ловецът гледал и не знаел как да прибере всичко това в кутията и да я затвори. Чудел се той и се маел, блъскал си главата, скубел си косите.

В това време към него се приближил един змей:

— За какво се тревожиш толкова, човече?

— Как да не се тревожа? Отворих тази кутия, от нея излезе цял град, а сега не зная как да го прибера отново и да затворя кутията.

— Какво ще ми дадеш, ако ти помогна? — попитал го змеят. — Ще ми дадеш ли онова, което още не знаеш?

— Ще ти го дам, защо не — отвърнал ловецът.

А той не знаел, че докато летял с орела, жена му родила златокъдрав син.

Змеят прибрал обратно целия град в кутията и я затворил. Останало наоколо, както и по-рано, само голо поле.

— Когато му дойде времето, аз ще си поискам обещаното и ти ще ми го изпратиш — казал змеят.

Пристигнал ловецът в къщи, отворил кутията и наизскачали магазини, къщи, дворци, цял огромен град. Из града тичали насам-натам търговци, пазарели се, шумели. Нашият ловец станал господар на целия този град.

Тревожела го само съдбата на сина му: змеят няма да забрави, ще си поиска обещаното.

Дошло време, поискал си змеят своето. Приготвил се и тръгнал златокъдрият момък. Вървял, вървял и срещнал една бабичка.

— Къде отиваш, синко? — попитала го тя.

— Отивам при змея да ме изяде — отвърнал той.

— Синко — казала му бабичката, — като изминеш още малко път, ще видиш една река. В нея ще дойдат да се къпят щерките на змея. Ти се скрий там. Която застане най-горе, тя е най-голямата, която застане по-долу — средната, а най-долу — най-малката. Ти открадни дрехите на най-малката и ги скрий. Нейните сестри ще си отидат, а тя ще остане гола; ти няма да й дадеш дрехите, докато не обещае да ти стане жена. Тя ще ти помогне във всичко, ще те отърве от бедата.

Момъкът изпълнил всичко точно така, както го била научила бабичката. Стигнал той до реката, скрил се и зачакал сестрите. Те дошли, съблекли се и почнали да се къпят. Момъкът излязъл, грабнал дрехите на най-малката и ги скрил. Изкъпали се девойките и излезли от водата. По-големите се облекли и си отишли, останала само най-малката. Дълго търсила тя дрехите си, но като не ги намерила, извикала:

— Който и да си ти, излез, покажи се! Сестра ще ти стана!

Момъкът не излязъл. Девойката извикала още веднъж:

— Излез, покажи се! Сестра ще ти стана!