Читать «Приказка за ловеца и за големия орел» онлайн

Било ли е, или не — не знам, но казват, че някога живял един беден ловец. Отишъл той веднъж на лов и какво да види — върху клоните на три дъба, разперил криле, лежи огромен орел. Прицелил се ловецът в орела, а орелът продумал:

— Не ме убивай, малък съм още. Вземи ме в къщи, полекувай ме, че едното ми крило е счупено. Ще ти потрябвам!

Ловецът не убил орела; занесъл го в къщи и почнал да го лекува. Жена му се сърдела:

— Ние няма какво да ядем, а ти и орел си домъкнал.

Две седмици лекувал ловецът орела и най-после го излекувал. Орелът му казал:

— Заведи ме сега при ония три дъба.

Ловецът го завел. Литнал нагоре орелът, изтръгнал единия дъб и го захвърлил през три планини.

— Не, не съм се излекувал още — рекъл орелът. — Да се върнем, — полекувай ме още.

Върнал ловецът орела в къщи, а жена му сърдито го посрещнала:

— Сами нямаме нищо, а ти и него си домъкнал!

Лекувал ловецът орела още две седмици.

— Заведи ме пак при дъбовете — казал му орелът.

Ловецът го завел. Литнал нагоре орелът, сграбчил втория дъб, изтръгнал го с корените му и го захвърлил през девет планини.

— Не съм се излекувал, върни ме да ме полекуваш още — казал той. Ловецът пак довел орела в къщи, пак сърдито го посрещнала жена му, но той не я слушал — лекувал и хранел орела. Лекувал го още две седмици.

— Е, заведи ме сега! — казал орелът.

Ловецът го завел. Литнал орелът, изтръгнал и третия дъб и го захвърлил толкова далеч, че нито се чул, нито се видял. Тогава орелът рекъл:

— Аз съм вече излекуван. Заколи един вол, вземи го със себе си и се качи на гърба ми. Ще те заведа при моите родители. Те ще изсипят пред тебе различни съкровища, но ти не вземай нищо, а поискай да ти дадат само своята стара, ръждясала кутия.

Направил ловецът така, както го посъветвал орелът, заклал един вол, сложил го на гърба на орела и сам се качил на него. Литнал орелът и се понесъл все по-нависоко и по-нависоко. Щом обърнел глава към ловеца, той отрязвал парче месо от вола и го пъхал в човката му. Почти били пристигнали вече, когато орелът за последен път обърнал глава, но месото на вола било свършило. Отрязал тогава ловецът парче месо под коляното си и му го подал.

— Ех, че е вкусно това месо! — казал орелът.

След малко пристигнали. Слязъл ловецът от орела и почнал да накуцва.

— Защо куцаш? — попитал го орелът.

— Онова месо, което похвали, беше от мене; волът се беше свършил.

Погладил орелът с крило крака на ловеца и раната зараснала. Отишли при майката на орела и той й казал:

— Майко, аз лежах с пречупено крило, но този човек ми спаси живота. Надари го, дай му каквото поиска.

Изсипала майката на орела пред ловеца злато, сребро, бисер, безценни камъни, скъпи дрехи и шапки — към нищо не посегнал ловецът.

— Кажи, какво искаш? — попитала майката на орела.

— Дайте ми вашата ръждясала кутия!

Извадила майката на орела още повече скъпоценности, още по-хубави и по-прекрасни от предишните — нищичко не взел ловецът и тръгнал да си отива.

— Ела тогава, вземи, каквото искаш — казала майката на орела, но пак не му дала кутията, а само му показала още нови и нови богатства.