Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 6

— Може и да съм. За мутантите, които идват след мен.

— Това ти си го измисли, нали?

— Преди години, сър.

— Хм. — Сесил се изправи зад бюрото, приближи се и протегна ръка. — В такъв случай на добър час и късмет, лорд Воркосиган.

— Благодаря ви, сър! — Майлс пое ръката му.

После размеси снопчето пътни пропуски, опитвайки се да ги подреди.

— Коя е първата ти спирка? — попита Сееил.

Пак проверка. Трябва да е някакъв проклет рефлекс.

— Архива на академията — неочаквано и за себе си отвърна Майлс.

— О!

— За копие от метеорологическия справочник на Службата. И допълнителни материали.

— Много добре. Между другото, вашият предшественик на поста ще остане няколко седмици, докато се ориентирате.

— Изключително радостен съм да го чуя, сър — искрено каза Майлс.

— Не се опитваме да го направим невъзможно, младши лейтенант.

„Само много трудно.“

— Радостен съм да чуя и това, сър — на излизане Майлс се опита да вложи в поздрава си повече подчинение. И почти успя.

* * *

Последния етап от пътя до остров Кирил Майлс пропътува едва-едва на товарна совалка, придружен от отегчен дублиращ пилот и осемдесет тона провизии. По-голямата част от самотното си пътешествие той прекара в неистово зубрене на метеорология. Накрая, когато совалката спря на база „Лазковски“, той се оказа доста по-напред в материала, отколкото беше очаквал, защото в резултат на големите закъснения разписанието на полета се беше объркало.

Вратите на товарния док се отвориха и пропуснаха слабата светлина на слънцето, което сякаш се криеше зад чертата на хоризонта. Летният бриз, който подухваше, беше около пет градуса над нулата.

Първите войници, които Майлс видя, бяха облечени в черни гащеризони мъже под ръководството на изглеждащия смъртно уморен ефрейтор, който посрещна совалката. С тях имаше и товарачни машини. Като че ли на никой от тях не беше специално възложено да посрещне новия МТО офицер. Майлс наметна шубата си и се приближи към тях.

Двама от облечените в черно, които го бяха наблюдавали, когато той скочи от рампата, си размениха забележки на бариарски гръцки — малцинствен диалект, произхождащ от Земята, напълно изроден през вековете на Ерата на изолация.

Майлс беше твърде уморен от пътя, а и израженията на лицата им му бяха до болка познати, затова взе най-лесното решение — да не им обръща внимание, като се преструва, че не разбира езика. И без това Плоус му беше натяквал достатъчно често, че неговият гръцки е отвратителен.

— Я, моля ти се! Виж това. Дете ли е?

— Знаех, че ни изпращат разни дечковци, но това е нещо ново.

— Ей, ама това не е дете. Това е някакво шибано джудже. Със тоя акушерката сто на сто си е изтървала хонорара. Гледай го, бе! Тоя е мутант.

Майлс направи усилие да не погледне към коментиращите. Все по-уверени в своята анонимност, те престанаха да шептят и заговориха на висок глас:

— И какво прави в униформа, а?

— Може да е новият ни талисман.

Старите генетични страхове, втълпявани неуловимо през годините, бяха заседнали дълбоко в него. Дори и сега те бяха толкова силни — възможността да бъдеш пребит до смърт от хора, които дори не са съвсем сигурни защо толкова те мразят, а просто са се увлекли от възбудата на тълпата… Майлс много добре знаеше, че рангът на баща му винаги го е предпазвал, но такива грозни неща можеха да се случат на по-особените, които имаха по-малко късмет в социалното си положение. Само преди две години в секцията на стария град във Ворбар Султана се беше случил ужасен инцидент — един сакат бедняк беше кастриран със счупена винена бутилка от тайфа пияници. Това, че случаят не бе подминат, а стана скандал, беше прието за напредък. Едно детеубийство в самия район, където Воркосиган живееха, стана причина за още по-безпощадни мерки. Да, рангът — обществен или военен — имаше своите предимства. И Майлс смяташе да си ги осигури, преди да му бъде изпята песента. Той подръпна шубата си назад, така че да се виждат офицерските петлици на яката му.