Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 192

Лоис Макмастър Бюджолд

— По дяволите! — Тънг изгледа свирепо Майлс и посочи предавателя. — Вземи това. Вдигни Аусън. — Той отново концентрира вниманието си върху тактическото изображение, като мърмореше: — Такова нещо нямаше да се случи по мое време.

Майлс се плъзна в стола пред комуникационния пулт и извика мостика на „Триумф“.

— Аусън! Чу ли за Озер?

Появи се ядосаното лице на Аусън.

— Да. Работим по въпроса.

— Разпореди се за допълнителна охрана пред залата за тактически операции, пред машинното и пред собствения ти мостик. Тук моментът съвсем не е подходящ за прекъсвания.

— На мен ли го казваш? Оттук виждаме копелетата от Сетаганда като от ложа — Аусън прекъсна връзката.

Майлс започна преглед на вътрешните канали на системата за сигурност. Спря само колкото да отбележи пристигането на добре въоръжената охрана в коридора. Беше очевидно, че Озер е бил подпомогнат в бягството си от някой верен на Озерани офицер или офицери, което на свой ред накара Майлс да се замисли доколко е сигурна охраната. Дали Озер щеше да се сдуши с Метцов и Кавило? Двама от затворените за дисциплинарни нарушения Дендарии бяха открити да се мотаят из коридорите и върнати в ареста: още един се върна по собствено желание. Един, заподозрян в шпиониране, беше притиснат и заловен в складовете. Все още нямаше и следа от истински опасните…

— Ето го!

Майлс превключи канала. Една товарна совалка се отделяше от корпуса на „Триумф“ и се отправяше в космоса.

Майлс бързо прехвърли каналите и се включи към огневия контрол.

— Не! Повтарям, не откривайте огън по тази совалка!

— Ъ-ъ… — чу се в отговор. — Да, сър. Да не откриваме огън.

Защо подсъзнателно остана с впечатлението, че операторът изобщо нямаше намерение да стреля? Очевидно бягството беше добре координирано. Ловът на вещици по-късно щеше да бъде много неприятен.

— Свържете ме с онази совалка — поиска от офицера за свръзка Майлс.

— Ще се опитам, сър, но те не отговарят.

— Колко души са на борда?

— Няколко, но не сме съвсем сигурни…

— Свържете ме. Ще трябва да слушат, дори и да не отговарят.

— Имам канал, сър, но нямам представа дали слушат.

— Ще опитам — Майлс си пое въздух. — Адмирал Озер! Обърнете совалката и се върнете на „Триумф“. Навън е твърде опасно. Отправяте се право към зоната на бойни действия. Върнете се и аз лично ще гарантирам сигурността ви…

Тънг надничаше над рамото на Майлс.

— Опитва се да се добере до „Перигрин“. Дяволите да го вземат! Ако този кораб се изтегли, защитната ни линия ще се срине.

Майлс хвърли един поглед към тактическия компютър зад себе си.

— Сигурно няма. Реших да оставим „Перигрин“ в резервите именно защото се съмнявахме в лоялността му.

— Да, но ако „Перигрин“ се изтегли, мога да ти изброя още трима капитани-собственици, които ще го последват. А ако се изтеглят четири кораба…

— Рейнджърите ще се отцепят въпреки вервейнския им командващ, а ние ще бъдем сварени на бавен огън. Добре. Разбирам — Майлс отново погледна тактическия компютър. — Не мисля, че ще успее… Адмирал Озер! Чувате ли ме?