Читать «Заплаха» онлайн - страница 2

Запознаха се още през първата година на следването, но на Рон му трябваше доста време, за да свикне с характера на Дик. Беше верен приятел, но си имаше своите странности. Адски го биваше във всички спортове, които се практикуват на закрито, в негова компания човек се чувстваше сигурен дори и в най-опасните квартали на града. Но в същото време беше толкова жалостив, че не можеше да отнеме живота дори на една лабораторна жаба…

Спомнил си една странна случка с приятеля си, Рон неволно се усмихна и отново поклати глава. Беше последната им година в университета, компанията им се натика като сардели в една кола и потегли на ски-пътешествие. Зад волана беше Дик. В един момент пред колата изскочи заек и приятелят му не успя да го избегне. После натисна спирачката и цял се обля в сълзи. Никой от компанията не знаеше как да реагира. След този инцидент много младежи започнаха да шушукат зад гърба му, а когато стана известно, че той редовно изнася хлебарките от съблекалните на стадиона и ги пуска на свобода вместо да ги размаже с ток като всеки друг, славата му на особняк преля извън стените на факултета.

Дик стигна до джипа, хвърли раницата си на задната седалка и пое протегнатата ръка на Рон.

— Не мога да повярвам! — гледаше го с усмивка приятелят му. — Ти си тук, в Арктика!

— Никога не бих пропуснал подобен шанс — тръсна глава Дик. — Далече ли е тази ескимоска колиба?

Рон нервно се огледа, очите му се спряха на неколцина мъже от охраната, които се въртяха наблизо.

— По-тихо — промърмори той. — Предупредих те, че тукашните хора са особено чувствителни на тази тема…

— Стига де, това е несериозно! — изгледа го озадачено Дик.

— Напротив, много е сериозно — поклати глава Рон. — Разберат ли, че съм споделил тази информация с теб, като нищо ще ме уволнят! Затова или действаме тихичко, или изобщо не действаме! Не забравяй какво ми обеща — да не казваш на никого!…

— Добре, добре — засмя се Дик. — Прав си, че обещах. Но мислех, че всичко това не е Бог знае колко голяма работа…

— Голяма е! — мрачно отвърна Рон. — Много голяма! — Изведнъж изпита чувството, че ще съжалява за хрумването да покани Дик, въпреки удоволствието да види стария си приятел…

— Ти си шефът! — ухили се Дик и стовари ръка върху рамото му. — Успокой се, няма да отворя уста! — Скочи в джипа, изпъна дългите си крака и добави: — Но това не ни пречи да отскочим направо до мястото, нали?