Читать «Приказката за търговеца и демона» онлайн - страница 8

Като чух думите й, аз се учудих, благодарих й за онова, което бе сторила за мен, а сетне й казах:

— Ала братята ми не бива да умират!

После й разказах всичко, което бях преживял с тях от началото до края, а тя, като чу разказа ми, рече:

— Тази нощ ще излетя до техния кораб и ще го потопя, така и те ще загинат.

Аз обаче казах:

— Заклевам те в името на аллаха, не прави това, защото поговорката казва: „О, ти, който отвръщаш с добро на злото, знай — на злосторника стига и собственото му деяние“. А те все още са мои братя!

Тя ми отговори:

— Аллах ми е свидетел, аз твърдо съм решила да ги убия!

Тогава започнах да я моля горещо. А тя ме вдигна и отлетя заедно с мен и накрая ме остави върху покрива на собствения ми дом. Отключих вратите и извадих онова, което бях заровил в земята; и след като поздравих хората, отворих отново своя дюкян и закупих стоки. А като се свечери, се върнах у дома, там заварих завързани тези две кучета, които, щом ме видяха, скочиха върху мен, скимтейки, и увиснаха по дрехите ми; и преди още да разбера какво става, жена ми каза:

— Това са двамата ти братя!

Тогава аз я попитах:

— И кой им стори това?

А тя отвърна:

— Изпратих на сестра си вест за тях и тя ги превърна в кучета и те ще се освободят от магията чак след десет години.

И ето че аз дойдох дотук, на път за нейната сестра, която ще ги освободи от магията, след като те преживеят десет години така. Тук обаче видях този млад човек, който ми разказа какво му е дошло до главата; и аз реших да не продължа пътя си, докато не видя какво ще се случи между него и теб. Това е моята история.

Тогава демонът казал:

— Наистина, това е странна история и аз ти подарявам една трета от неговата кръв и опрощавам третината от вината му.

Тогава третият старец, човекът с ослицата, казал:

— Аз мога да ти разкажа история, която е още по-необикновена от тези две; ще ми подариш ли тогава остатъка от неговата кръв и от неговата вина, о, демоне?

А демонът отвърнал:

— Добре.

Така старецът подел:

Приказката на третия старец

О, султане и главатарю на всички демони, тази ослица беше моя жена. Случи се така, че аз заминах на път и цяла година бях далеч от нея, когато свърши пътешествието ми, се върнах у дома през нощта и заварих един черен роб в леглото при жена ми; двамата си приказваха и се милваха, и се смееха, и играеха любовната игра. Като ме видя обаче, тя скочи и се затича с една стомна вода насреща ми, изговори някакви тайнствени слова и ме напръска с водата и рече:

— Излез от този образ и вземи образа на куче! — и аз начаса се превърнах в куче.

Тогава тя ме изтика от стаята навън и аз избягах през вратата и не престанах да тичам, докато стигнах до дюкяна на един месар; там пристъпих и започнах да глозгам разхвърляните наоколо кокали. Като ме видя, месарят ме взе и ме въведе в дома си, ала дъщеря му, щом ме съзря, прикри лицето си с яшмака и възкликна:

— Нима водиш при мен мъж и влизаш заедно с него в моята стая?

Баща й попита: