Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 39

Разбра, че малко се е отпуснала. Но движенията й все още бяха резки, а гласът й се колебаеше — беше ту неестествено спокоен, ту треперещ.

— Утре, Грейс, Утре ще направим всичко. Защо не поседнеш?

— Толкова й бях сърдита, когато излязох и почуках на вратата ти. Бях разстроена и ядосана. Мислех си, по дяволите всичко, да върви по дяволите и тя. — Отново трепереща, младата жена дълбоко дръпна от цигарата. — Не мога да престана да си мисля — само ако бях съумяла да се преборя със себе си, само ако бях достатъчно настойчива да остана и да я накарам да се отпусне, тогава…

— Грешиш. Човек винаги греши, като мисли, че е можело да промени нещо, което е било извън контрола му. — Той се опита да докосне ръката й, но тя леко я премести настрана и поклати глава.

— Аз щях да успея да овладея нещата. Не разбираш ли? Никой не може като мен да овладява положението. Само с Кет не успявах да се справя. Винаги бяхме раздразнителни и изнервени, когато бяхме заедно. Дори не знам почти нищо за живота й. Дори не бих могла да назова поне шестима нейни познати. Ако можех, сигурно щях да я познавам по-добре. Ох, трябваше да я попитам. — Грейс бързо и нервно се засмя. — Кет щеше да ме отблъсне и аз нямаше да настоявам. Така беше по-лесно. Точно тази вечер бях открила, че е пристрастена… към лекарства.

Грейс осъзна, че не беше им казала за това. Нямаше намерение да го споменава пред полицията. Изтръпна. Въздъхна, когато разбра, че пред нея стои не полицаят, а Ед, мъжът от съседната къща. Беше твърде късно да върне думите назад. Трябваше да помни, че той не е само един хубав мъж с мили очи.

— В чекмеджето на спалнята й имаше три проклети шишенца с валиум. Случайно ги открих и имахме голяма разправия. Не можах да се оправя с нея и просто излязох. Така беше по-лесно. — Загаси цигарата си с бърз и ядосан жест. Веднага посегна за друга. — Тя имаше проблеми, беше наранена, а за мен беше по-лесно просто да изляза.

— Грейс — Ед се приближи и взе цигарата й, — винаги е по-лесно да търсиш вината в себе си след това.

Изгледа го втренчено. Вдигна ръце към лицето си, преди избликът да избухне отново.

— О, господи! Сигурно е била много изплашена! Била е съвсем сама. Не е имало кой да й помогне. Защо, Ед? Мили боже, защо е трябвало да й сторят това? Не мога да разбера! Не мога да разбера!

Той нежно я прегърна. Дори когато пръстите й се забиха в гърба му, продължаваше нежно да я прегръща. Леко я галеше, без да промълви нищо.

— Аз я обичах. Наистина я обичах. Когато пристигнах, бях толкова щастлива да я видя отново. Дори ми се стори, че можем да станем по-близки. След всичките тези години. А сега я няма. Отиде си от този свят по такъв начин и аз не мога да я върна. Майчице. О, господи, Ед, не мога да го понеса!