Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 155

— Ти ли отне живота на Дезире и Роксана?

— Аз им дадох най-доброто. — Джерълд погледна и видя лицето на Дезире, надвесено над него. — Дезире!

Въпреки че Ед се опита да я дръпне настрана, Грейс остана и продължи да се взира в Джерълд. Тя бе искала този миг и щеше да го носи със себе си до края на своя живот. Искала беше справедливост, но в този момент не беше сигурна какво точно значи това.

— Ще се върна — каза й Джерълд. — Ще чакам. Помни. — Устните му се изкривиха, преди да умре.

— Ела долу, Грейс. — Ед я избута от стаята.

— Мислиш ли, че някога ще разберем защо? Защо?

— Трябва да се научиш да бъдеш удовлетворена и от отговорите, които не намираш. Седни. Ще ти сипя малко бренди.

— Няма да откажа. — Седна. Подпря лакти на коленете си и постави лицето си в дланите. — Казах му, че не искам да го нараня. Бог ми е свидетел, че наистина го мислех. Като го видях, като разбрах как е станало всичко, вече не го мразех толкова много.

— Ето ти питието.

— Благодаря. — Успя да отпие малка глътка, а след нея една наистина голяма глътка. — И така… — Тя подсмръкна и си почеса носа с опакото на ръката. — Как мина денят ти?

Ед я погледа известно време. Цветът й бе започнал да се връща, а ръката й не трепереше. Твърда жена, помисли си той. Тя е много твърда. Наведе се към нея и взе чашата от ръцете й. Грейс разтвори ръце и той я притисна към себе си.

— О-о, Ед! Никога повече не искам да се чувствам така изплашена, никога.

— И аз също.

Обърна към него глава, така че да може да притисне устните си към врата му.

— Ти трепериш?

— Не, това си ти.

Засмя се и се притисна още по-силно към него.

— Няма значение.

Бен се поколеба на вратата, после се изкашля и влезе.

— Чупка, Парис — озъби му се Ед.

— Само една минута. Виж, Грейс, имаме показанията на Ренок, така че няма да има нужда да бързаш с твоите. Ще оттеглим хората си оттук колкото е възможно по-бързо и ще ви оставим най-сетне сами.

— Благодаря. — Грейс се отдръпна малко от Ед, толкова, колкото той да може да подаде ръка на Бен. — Ти си приятел, партньоре.

— Искаше ми се да бяхме по-бързи. — Той пое протегнатата му ръка и я стисна. — Преживяхме тежко време, Грейс. Тес искаше да ти предам, че ако имаш нужда да поговориш с някого за това, тя е на твое разположение.

— Знам, кажи й, че с радост й връщам съпруга за вечерите.

Бен постави ръка на рамото на Ед.

— До утре сутрин.

— Да.

Когато Бен излезе, Ед отново подаде чашата на Грейс.

— Пийни още малко.

— Мога да изпия цялата бутилка.

Чу стъпките и гласовете по стълбите и знаеше какво означават те. Този път не отиде да гледа.

— Ед, ще имаш ли нещо против? Не искам да оставам тук. Искам да си ида у дома.

Докосна бузата й, преди да се изправи. Не беше възможно да стои близо до нея, когато я загубваше.

— Съжалявам, Грейс, но няма как тази нощ да се върнеш в Ню Йорк. След няколко дни, когато приключим с документите…

— Ню Йорк? — Грейс остави брендито. То не й беше нужно повече. — Казах, че искам да си отида у дома. А това е в съседната къща.