Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 10

— По едно време имахме помощник на градинаря. Човекът беше изкопал по грешка един от розовите храсти. Беше просто недоразумение. Не говореше много добре английски. Джонатан го заведе на мястото и започна да се кара. И така жестоко удари този човек, че се наложи той да влезе в болница.

— Господи!

— Разбира се, Джонатан плати сметката.

— Разбира се — саркастично се съгласи Грейс.

— Освен това му плати да не казва нищо на пресата. Беше само заради един розов храст. Не знам какво би направил, ако се опитам да заведа Кевин на друго място.

— Кет, скъпа, но ти си негова майка. Имаш права. Сигурна съм, че във Вашингтон има отлични адвокати. Ще отидем при някой и ще разберем какво можем да направим.

— Аз вече наех един. — Почувства, че устата й е пресъхнала и отпи от виното. То й помагаше думите да се леят по-свободно. — Освен това наех един детектив. Знам, че няма да е лесно. Вече ми казаха, че ще са необходими доста време и пари… Но това е някакъв шанс.

— Гордея се с теб. — Грейс стисна ръцете на сестра си в своите. Слънцето вече почти беше залязло и стаята се бе изпълнила със сенки. Очите на Грейс, сиви като светлината в този час на деня, горяха. — Скъпа, можем да изненадаме Джонатан Брийзуд Трети, когато се изправи срещу Маккейб. Аз имам някои връзки по крайбрежието.

— Не! Аз трябва да съм доста предпазлива и да не шумя много. Никой не трябва да знае. Даже мама и татко. Иначе просто нямам шанс.

За момент Грейс си помисли за Брийзуд. Стари фамилии и с дълги пипала.

— Добре, вероятно така е най-добре. Но аз все пак мога да ти помогна. Адвокатите и детективите струват пари. А аз имам повече, отколкото ми трябват.

Очите на Катлин отново се напълниха със сълзи. Този път успя по-бързо да ги преглътне. Добре знаеше, че Грейс има пари и не искаше да се чувства обидена от факта, че сама си ги е спечелила. Но се чувстваше — о-о, господи! — наистина се чувстваше засегната.

— Аз трябва сама да се справя.

— Сега не е време за гордост. Не можеш да си позволиш да започнеш тази битка с учителската си заплата. Това, че си постъпила като идиот и си позволила на Джонатан да те изрита без пукнат грош, не е основателна причина да не приемеш пари от мен.

— Аз не исках да взема нищо от Джонатан. Напуснах нашия брак точно с това, с което бях влязла в него. Три хиляди долара.

— Няма да се впускаме в приказки за правата на жените, но ти си придобила нещо по време на осемгодишния си брак. — Грейс беше феминистка, ако потрябваше и когато й се наложеше. — Но работата не е в това. Аз съм твоя сестра и искам да ти помогна.

— Не и с пари. Може да ти се стори прекалена гордост, но аз искам да се справя сама. Работя и нощем.

— Какво… продаваш шоколадов крем? Гледаш деца? Проституираш?

От седмици Катлин не беше се смяла така. Наля още вино и в двете чаши.

— Позна.

— Продаваш крем? — Грейс помисли за момент. — Още ли има от тези малки купички с капаците?

— Нямам представа. Не продавам шоколадов крем… — Отпи една голяма глътка. — Проституирам.

Когато тя стана да запали лампата, Грейс посегна към чашата си. Катлин рядко се шегуваше, затова не беше сигурна дали да се засмее или не. Реши да продължи: