Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 72

И сега, четиринайсет месеца по-късно, инспекторката ме посочи безпогрешно. Беше притеснена, но разглеждаше хората и обстановката в кабинета с явно любопитство. Ситуацията много ме изненада и аз направих за себе си два важни извода. Първият: приказките, че момичетата бързо забравяли, са далеч от истината. Вторият, по-значим: в престъпния бизнес за мен няма място, ама никакво, щом случайно срещнати хора, с които съм си казал десетина думи, с години пазят в паметта си моята физиономия…

Нататък нещата се ускориха. След като даде необходимите пояснения, момичето с видимо облекчение, но и с известно разочарование излезе в съседния кабинет, а мястото му бе заето от друго, почти от същия вид.

Свидетелите до една се оказаха свидетелки, седем или осем на брой. Всички те ме посочиха, без да се колебаят нито секунда. Как ще сбъркат: влизат, озъртат се с уплаха и виждат седнал на стола между двама гладко избръснати статисти един негодник — мрачен, с измачкан анцуг. Небръснат, вперил взор пред себе си. Преди два часа са го измъкнали от единичната килия, където е прекарал четири седмици, напъхали са го в желязна кутия и са го докарали тук под дулата на автоматите. С две думи, от всички присъстващи тук тъкмо аз изглеждах като най-изпечения мръсник.

Върнете ми моите „Кензо“ и „Валентино“, и „Лойд“, и „Лонжин“, заведете ме на бръснар и на солариум — едва ли тогава пръстчетата им ще ме сочат с такава сигурност.

То когато всички те сочат с пръст и казват „той е, познах го“ — направо започваш да се чувстваш виновен за всички престъпления на света и убийството на президента Кенеди включително.

Не бях сторил нищо лошо на никого от тези хора, но сега изпитвах ужасно неудобство. Спомням си, че бях си приказвал с разпозналите ме дами по десетина минути за най-различни работи и те ме вземаха за почтен човек, а сега излизаше, че съм гадина и че общуването с мен може да ти сервира призовка от милицията за даване на показания.

2

Многобройните дами (всички, освен първата, данъчната инспекторка) бяха представителки на популярната сред столичната младеж професия „мравки“. Бизнесът им се състоеше в събирането на всевъзможни разрешителни, свидетелства, лицензи и прочее красиви документи с монограми, с водни знаци, със златни кантове от държавните инстанции.

Без пълния комплект подобни разрешения никой гражданин не може дори да мечтае да започне някаква дейност. Обиколки из препълнени с хора полутъмни държавни разрешителни учреждения, многочасови опашки, бъркотия очакват прохождащия предприемач, рискувал след мъчителни размисли да стартира бизнеса си.

Веднъж посетил някой филиал на Държавната регистрационна палата, изяснил си, че хората тук се редят на опашка от четири сутринта, а към обяд се струпват стотици и често се стига до бой, новоизлюпеният бизнесмен обикновено се вкисва. Обаче отваря вестника, намира съответната обява и си наема мравка за решаване на проблемите.