Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 67

— Бе вие и за лъжци не ставате! — разсмя се момичето. — Ама хич! Ей го на, един, всеки петък е при мене, пристига с хубава кола, ланецът му ланец, всичко му точно. А денем лепва на покрива табела „такси“ и кара… Щом изкара двеста долара — веднага пристига. Сваля табелата — и при Светочка…

— Коя е Светочка?

— Аз, защо?

— Нали каза, че си Нина?

— А за него съм Света — спокойно се поправи момичето. — Баси, има значение? Мен ме лъжат и аз лъжа…

Помълчахме.

Нощна Москва е красива и своенравна. През деня или вечер в почивни дни, докато крачиш из центъра й, с фасадите, ярките витрини и чистите тротоари може да мине за нещо съвсем европейско. Но нощем, гледан през прозореца на автомобила, този град разкрива истинското си лице. Той е огромен, плавно извит, застроен много богато, но хаотично. Щедро залят с електрическа светлина — и веднага следва непрогледен мрак. Обширно пространство, навсякъде леко изкривено — ами че Азия, господа! Проклет да съм, ако това не е Азия.

— Не се коси — бодро провъзгласих към посърналата ми събеседничка. — В моя бизнес всичко е точно по същия начин. Пристига ми един на гости да пием кафе, движи с мерцедес за сто хиляди. В края на разговора вземе назаем петдесетак. След две седмици стриктно ги връща. Пак кафе, пак приказки, това-онова. След месец иска сто. И пак ги връща. И това продължава вече втора година. Има си двайсет такива като мен, обикаля всичките подред и от това живее. И той сигурно си мисли, че е най-хитрият…

— А пък на мен веднъж ми се случи — леле… един познат изкара при мен три дни и три нощи. Готин чичка, свестен, не беше някой гадняр. После разправяше как се върнал при жена си след тридневен запой, пиян, от джобовете му валят презервативи и жетони от казиното. Знаеш ли какво казал на жена си?

— И какво?

— Че го отвлекли бандити, а после нарочно го напили и му напъхали по джобовете всички тия боклуци, за да не му повярва жена му… Леле!… При това жената надушила моя парфюм, а той вика — и това са бандитите, нарочно ме заляха с дамски парфюм! Тя му вика: такъв парфюм струва много пари, за да го купуват бандити! А той — това са, вика, много печени бандити, яко кинти имат… Леле!… И тя го пуска да се прибере! Гепва се на тия щуротии! На тая тъпня! Даже и в милицията не се обадила. Гледаш ли какви работи стават! Ти ще ми кажеш! — не изневерявали…

— Моите клиенти — потвърдих — не са по стока от твоите. Един пристига за парите си задължително с метрото, със стар анцуг и съдрани кецове, носи пазарска мрежичка, нали се сещаш, с каквито пазаруваха през седемдесетте, тъпкана със стари вестници, и между тия вестници си крие пачките. Така си заминава. А пък е собственик на голям супермаркет, между другото…

— Леле! А една моя близка приятелка има един много богат и културен клиент, та той, можеш ли да си представиш, свършва само ако тя в най-върховния момент с все сила го тресне по голия задник с горещо пиле на грил…

— И откъде — потресох се аз — взимат пиле на грил? В най-върховния момент?