Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 92

— Нищо й няма — извика Бъргър.

Мейсън използва яростното бръщолевене на Бъргър, за да налее чаша вода и да я подаде на Вероника Дейл.

— Заповядайте, госпожице Дейл — каза той учтиво, — не бързайте, изпийте водата и когато приключите, просто кажете на съда кога сте напуснала дома си, кога точно сте напуснала онзи ресторант и майка си.

— Двадесетгодишна! — разгорещи се Бъргър. — Това младо момиче е дете, млада, неопорочена млада жена на осемнадесет, срещу която вие непрекъснато хвърляте кал, просто защото…

— Достатъчно, господа — каза съдията Кийтли. — Разпитът ще продължи по порядъчен начин и прокурорът ще се въздържа от лични обиди.

Съдията Кийтли погледна изпод гъстите си вежди към Вероника Дейл, която бавно отпиваше от водата, която Мейсън й беше дал. На челото му се появи сянка на неодобрение.

— Свършихте ли с водата? — попита Мейсън.

— Не.

— По-добре ли се чувствате? — попита загрижено Бъргър.

— Само леко отпаднала — каза тя.

Мейсън протегна ръка за чашата, но Вероника Дейл не му обърна внимание и продължи да отпива от водата бавно и замислено.

— Измислихте ли отговора? — попита Мейсън.

Тя го погледна и внезапно започна да плаче.

Мейсън внимателно взе чашата от пръстите й, отиде до масата, където седеше преди това, постави чашата на масата, седна и зачака.

Бъргър излезе напред, постави бащински длан на рамото на момичето.

— Няма, няма, Вероника — каза той, — почти свърши. Съдът ще те защити. Съдията Кийтли няма да му позволи да прави повече страхливи предположения. С уважението на съда, тази неоснователна, отвратителна инсинуация, това обвинение, че на тази млада жена й има нещо, са я разстроили и то по съвсем обясними причини. Чувствам, че всеки мъж в тази съдебна зала е почувствал как му кипи кръвта, когато колегата…

— Моля ви, въздържайте се от обиди — каза съдията Кийтли, очите му бяха насочени въпросително към лицето на Вероника Дейл.

Мейсън се облегна във въртящия се стол на масата, постави ръце зад тила си и зачака.

Спокойното и тихо очакване направи повече, отколкото биха сторили всякакви увещания, за да накара Вероника Дейл да се покаже в истинската си светлина.

— Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър след известно време, — ще подновя възражението си и мисля, че разпитът на тази свидетелка трябва да бъде прекъснат. Самият адвокат е виновен за състоянието на тази свидетелка. Той може да бъде благодарен единствено на себе си за тази инсинуация…

— Оставете я на мира. Тя мисли — каза Мейсън усмихнато.

Съдията Кийтли каза с категорична нотка в гласа си:

— Съдът не вижда причина тази свидетелка да не отговори на въпроса.

— Не става дума за въпроса, Ваше благородие — възпротиви се Бъргър. — Начинът, по който се води този кръстосан разпит, инсинуациите относно забременяването на тази млада жена.

— Той просто попита дали й има нещо — каза съдията Кийтли, — и, що се отнася до съда, вие сам направихте това на въпрос като показахте ненужна загриженост. На колко години е тази млада жена? Проверихте ли годините й?