Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 65

— Какво ще правиш с Адисън? — попита Дрейк. — Той ще проговори ли?

— Не и преди да застане на свидетелската скамейка.

— Това усложнява нещата.

Мейсън кимна.

— Ще се опиташ ли да позабавиш нещата?

— Страхувам се, Пол. Не мога да разчитам дълго на Адисън. Той ще се срине, по един или по друг начин. Или ще получи нервно разстройство или ще забрави за предпазливостта и ще проговори.

— Какво ще стане ако проговори?

— В неговото положение, Пол, той не трябва да говори.

— Той не го е направил, нали?

— Не.

— Не може ли да каже истината?

— Не.

Телефонът звънна. Мейсън вдигна слушалката и каза:

— Ало… да, тук е.

Обърна се и каза:

— За теб е, Пол.

Дрейк взе телефона и каза:

— Ало — слуша известно време, след това каза, — Как така…? А, да… чакай малко, ще го взема… какво?… по дяволите!… свържи ме с него… ало, Франк… какво става?… кажи ми останалото. Добре. Стой там.

Дрейк затвори и каза на Мейсън.

— Това е странно.

— Кое?

— Полицията има друг свидетел, мъж, който живее на около половин миля разстояние от фермерската къща. Не вижда мястото оттам, където живее, но е знаел, че е било продадено. И вторник вечерта е чул шест изстрела от фермерската къща. Разбира се, Пери, все старата история. Когато чул експлозиите си помислил, че е мотора на някой камион, който е спрял на магистралата, но съпругата му настояла, че някой стреля. Така че той си записал часа.

— Колко е било?

— Точно девет без десет.

— Нещо за последователността на изстрелите?

— Да, първо е имало един изстрел, почти непосредствено след него втори, след това интервал от две-три секунди и после още четири.

Мейсън запали цигара, намръщено погледна пламъка преди да го изгаси.

— Още едно нещо — каза Дрейк. — Има една млада жена в универсалния магазин, миловидно хлапе, както разбирам, добре оформено и стилно. Едгар Ферел я е поканил да отиде до фермерската къща в петък вечер. Казал й, че ако отиде и си поговори с него ще означава много за нея. Обещал й да я повиши в работата.

— Петък вечер? — възкликна Мейсън.

— Точно така.

— Как се казва, Пол?

— Мърна Рали.

Мейсън каза:

— Искам да говоря с нея.

Дрейк поклати глава и каза:

— Няма начин, Пери. Говорила е с моя човек и след това е говорила с полицията. Полицията й е затворила устата. Не можеш да я накараш да говори по никакъв начин, но моят служител говорил с нея преди полицията. Сега пише доклад в канцеларията. Искаш ли да се видиш с него?

— И още как — рече Мейсън. Дрейк каза:

— Ще отида да го доведа. В моя кабинет е.

Той напусна канцеларията на Мейсън, тръгна надолу по коридора и се върна след няколко минути с представителен млад мъж, добре облечен, делови и който със сигурност се харесва на жените.

— Франк Съмървил — каза Дрейк. — Това е моят шейх. Давам му случаи, в които трябва да се интервюират впечатляващи млади жени. Накарах го да обиколи универсалния магазин като клиент. Просто да поклюкарства.

Дрейк кимна на Съмървил и каза:

— Разкажи му, Франк.

Съмървил направи характерен драматичен жест, прокарвайки дългите си подвижни пръсти през тъмната си, чуплива коса, която стоеше на естествени лъскави къдрици над челото му.