Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 64

— А ако ни хванат докато се отърваваме от доказателството?

— Тогава сме загазили?

— Как можем да разберем дали е клопка или не?

— Това е сложното. Много ми се иска да знам дали беше заключила вратата преди да слезем до апартамент 13-Б.

— На мен също.

— Може просто да си забравила да я заключиш.

— Да.

— Склонен съм да мисля, че си забравила да я заключиш — каза Мейсън.

— Сигурен съм, че само затворихме вратата. Тогава разговаряхме и не си спомням да си пускала резето.

— Какво ще стане, ако се обадите в полицията и им кажете, че сте намерил тези патрони в апартамента? — попита Дела Стрийт.

Мейсън каза:

— Това ще довърши нашия клиент, Дела. Ако аз наистина се бях опитал да скрия доказателството, нямаше да бъда толкова глупав, че да го сложа в твоя апартамент. Но тези, които четат вестници не биха разсъждавали така. Заглавията ще крещят на първа страница: „Адвокатът на Адисън предава доказателство! Полицията намира празни гилзи в апартамента на секретарката на Мейсън!“

Дела Стрийт потръпна и каза:

— За Бога, шефе, след като споменахте тези заглавия сякаш са ми пред очите.

Мейсън каза:

— А ако е капан на полицията и аз се опитам да изкарам доказателството извън апартамента и полицията ме залови… имаш ли някакъв здрав ластик тук, Дела?

— Да, няколко дебели ластика, които използвам за ръкописите. Донесох си ги от канцеларията.

— Дай ми два.

— Какво ще правите?

— Ако е капан — каза Мейсън, — ще се опитаме да се измъкнем. Донеси и малко въже, Дела, ако обичаш.

Мейсън премести един стол от масата до прозорците. Отвори прозореца, закрепи двата ластика на стола и каза:

— Преди бях много добър в тези неща, Дела.

Той постави един от патроните на импровизираната прашка, след като почисти всички възможни отпечатъци от него. Издърпа ластика назад, прицели се към отдалечената част на един празен паркинг и пусна. Празният патрон изсвистя и проблесна през въздуха, но попадна точно в съседния паркинг.

Мейсън подложи останалите пет патрона на същата процедура, след което демонтира прашката и затвори прозореца.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Мейсън, който вървеше напред-назад из кабинета си, каза на Пол Дрейк:

— Дявол да го вземе, Пол, тази жена трябва да е някъде. Обзалагам се, че тя държи важен ключ към загадката. Между другото, чекът, който тя ми даде от банката в Индианаполис, беше фалшив. Обадих се на банката, за да взема адреса й. Тя няма сметка там. Никога не са чували за Лора Мейл Дейл.

— Не мога да я намеря — каза Дрейк. Мейсън отново закрачи в кабинета си.

— Какво стана с Вероника? — понита Дрейк.

— Тъкмо взе да става интересно и ни прекъснаха. Телефонът звънна. Мейсън грабна слушалката, извика „ало“ и чу гласа на Дела Стрийт, който каза:

— Наблюдавам през прозореца, шефе. Всички тръгнаха нанякъде. Вероника беше с чантата си и тръгна с полицейската кола.

— И никой не дойде да претърси жилището ти?

— Не още.

— Добре, Дела, дръж ме в течение. Ще бъда тук в кабинета известно време.

Мейсън затвори и каза:

— Всички са напуснали блока. Вероника е с тях. Повече няма да видим това маце, докато не го поставят на свидетелската скамейка.