Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 32

Лъчът от фенерчето на Мейсън показваше пътя по коридора. Той спря пред третата врата, поколеба се за момент, след това извади кърпичка от джоба си и с нея натисна бравата.

Вратата се залюля назад. Миризма на смърт посрещна ноздрите им.

Фенерчето показа тяло, проснато на пода с лице нагоре, едното око затворено, другото отворено, съзерцаващо тавана на стаята със стъкления си поглед.

Адисън се отдръпна така остро, сякаш Мейсън го беше ударил в стомаха.

Мейсън дори не се обърна като чу движението, а каза:

— Погледни през рамото ми. Не пипай нищо. Кой е този?

Адисън се върна неохотно, за да огледа над рамото на Мейсън.

— Едгар Ферел е.

— Сега вече знаеш защо трябва да държиш ръцете си в джобовете — каза Мейсън.

Адисън тихо изхленчи.

Мейсън затвори вратата на стаята, обърна се и внимателно се върна по същия път, по който беше дошъл през коридора.

Те слязоха по скърцащата стълба на старата къща. Мейсън спря, за да избърше с носната си кърпа бравата от вътрешната страна на вратата и желязната дръжка от външната. След това затвори вратата.

— В края на краищата — каза Адисън, — няма никакво значение дали ще оставим един-два отпечатъка. Трябва да съобщим в полицията, че…

— Хайде да обсъдим това — каза Мейсън, докато вървеше към колата.

— Какво имаш предвид, какво да обсъждаме? — попита Адисън. — Престъпно е да не се обадиш на полицията, когато си намерил труп. Не съм адвокат, но поне това ми е ясно.

Мейсън запали колата:

— Казах, че ще го обсъдим.

— Ами, започвай тогава — каза Адисън. Мейсън караше бавно по тесния път, пресече сухото корито по дървения мост и се изкачи по стръмния склон към магистралата.

— Хайде — каза Адисън нервно. — Започвай да говориш. Но искрено те предупреждавам, Мейсън, каквото и да кажеш, аз ще спра при първия телефон и ще се обадя на шерифа.

Мейсън каза:

— Така, както изглеждат нещата, бих казал, че Ферел е мъртъв от три-четири дни.

— Е, и?

— Това — каза Мейсън — означава вторник вечер. Вторник вечер е логичното време това да се е случило. Ферел е тръгнал на почивка. По една или друга причина той не е тръгнал веднага. Отишъл е в тази къща.

— Естествено — каза Адисън язвително. — Няма нужда да си адвокат или детектив, за да разбереш това.

Мейсън, след като беше спрял преди да се включи в магистралата, се прехвърли на платното и каза:

— И ти си бил тук вторник вечер?

— Никой не знае това, освен теб и мен.

— Нямаш ли намерение да кажеш това на полицията?

— Не съм чак толкова тъп.

Мейсън, докато местеше скоростите, каза:

— Помни, че си качил Вероника Дейл във вторник вечерта.

— Вероника няма нищо общо с това и това няма нищо общо с Вероника.

— Да се надяваме — каза Мейсън. — Покажи ми точно къде я качи в колата, Адисън.

— Тя беше от дясната страна на пътя, точно до този водосток, към който се приближаваме.

Мейсън насочи колата към външната страна на шосето и спря.

— Моля те, престани да се мотаеш и ни закарай до място, от където ще можем да се обадим на полицията — нареди Адисън.