Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 28

— Нищо, никакъв знак, че има някой там, въпреки че едно нещо ми се стори доста странно.

— Какво беше то?

— Че някой е бил там — спомняш ли си, че тогава валя — почакай малко, мисля, че беше понеделник вечерта и на едно място, близо до къщата, където земята беше достатъчно мека, се виждаха следи от автомобилни гуми. Виждаше се, че един или два автомобила са били там наскоро.

— Нещо друго?

— Не, тази работа ме притесни, това е всичко. Най-накрая стигнах до заключението, че Ферел е купил мястото като инвестиция, хванал е някой на въдицата, с когото си е мислел, че може да сключи сделка, завел е този човек, там, показал му е собствеността, човекът я е харесал и Ферел се съгласил да му предаде правото на собственост.

— Това ми изглежда като логично заключение — каза Мейсън.

— По онова време действително беше. Това беше обяснението, което ми хрумна и аз се задоволих с него. Почувствах, че Ферел е заминал на почивка вторник следобед. Затова е искал да приключи сделката във вторник, включително и със своя клиент. Така че той е напуснал магазина малко преди обед във вторник и е завел клиента си, за да му покаже мястото във вторник следобед, взел е чека му, дал му е фактура и е заминал на почивка.

— А защо не? — попита Мейсън.

Адисън извади една телеграма от джоба си.

— Ето — каза той и една телеграма, която е била изпратена сряда вечер и действително потвърждава това предположение.

Адисън подаде телеграмата на Мейсън. Мейсън взе телеграмата, но за момента не я прочете. Вместо това каза:

— Къде води всичко това, Адисън? Явно си получил друга информация, която те кара да мислиш, че това обяснение е вярно.

Адисън кимна и каза:

— Прочети телеграмата.

Мейсън разгъна телеграмата и прочете:

„Пристигнах в Лас Вегас без проблеми. Очаквам да пристигна в Рино утре вечер. Вдругиден Алтурас. Ще търся телеграми в Уестърн Юниън, но не пращай, ако не е важно. Пътувам бавно. Забавлявам се. Поздрави.“

Мейсън сгъна телеграмата и попита:

— Сега какво те кара да се притесняваш? Друга телеграма ли е пристигнала?

— Не — каза Адисън, — но съпругата му, Лорейн Ферел, видяла колата на Едгар Ферел на улицата днес следобед.

Мейсън повдигна въпросително вежди.

— Тя пазарувала по това време. Опитала се да я проследи, но не могла. Казва, че някаква сладка червенокоса мацка шофирала. Направо е разярена.

— Сигурна ли е за колата?

— Абсолютно сигурна, казва, че не само я е разпознала, но и успяла да види регистрационния номер и видяла, че бил същият.

— Какво е направила?

— Опитала се да хване такси и да проследи колата, но тя завила и се изплъзнала.

Мейсън прехапа устни замислено за момент, след това каза:

— Е, Адисън, ако твоят съдружник иска да има любовно гнездо, не виждам какво можеш да направиш.

Адисън започна да изпуква кокалчетата си.

— Нали? — попита Мейсън.

— Да — каза Адисън след малко.

— Какво?

— Намирам се в дяволско положение, Мейсън, дяволско затруднение!

— Защо?

— Ако Едгар използва онази стара фермерска къща за любовно гнездо искам да го заловя.

— Защо?

— Защото Лорейн ще може да поиска развод. И аз ще мога да откупя акциите на Едгар.