Читать «Още един глупак» онлайн - страница 85

— Не съм сигурен, лейтенанте. Костюмът му привлече вниманието ми. Разбирате ли, и аз смятах да си купя същия. В чакалнята на летището чаках един приятел, който трябваше да пристигне със самолета от Лос Анжелос, и видях този човек да влиза. Забелязах костюма му. Тогава си помислих колко хубаво му стои и днес, като видях снимката във вестника, реших да дойда да ви кажа.

— Правилно сте постъпили. Бихте ли познали този човек?

— Да ви кажа истината, лейтенанте, изобщо не го погледнах в лицето. Гледах костюма му.

Реник тежко въздъхна от яд. После зададе въпроса, за който ми се искаше да не се сети.

— Беше ли сам?

— Имаше едно момиче с него.

Реник бавно се изправи на крака. Едва сдържаше вълнението си.

— Видяхте ли момичето, мистър Келър?

Келър широко се усмихна.

— О, разбира се. Винаги забелязвам хубавите момичета.

— Как беше облечена?

— Носеше памучна рокля в синьо и бяло. Имаше големи слънчеви очила и рижи коси — любимия ми цвят.

— Рижа? — Реник спря да крачи из стаята и впери поглед в Келър. — Сигурен ли сте в това?

— Да.

Извадих носна кърпа и скришом избърсах изпотеното си лице.

Реник грабна телефонната слушалка.

— Тейлър, веднага ми донеси роклята на момичето.

Когато той остави слушалката, Келър каза объркано:

— Мислех, че се интересувате от мъжа, лейтенанте, а не от момичето.

— Какво правеха те на летището? — попита Реник, без да обръща внимание на забележката му.

Като забеляза хладната строгост на погледа му, Келър настръхна и стана по-внимателен.

— Влязоха в чакалнята. Мъжът носеше куфар. Провериха билета на момичето, после той й подаде куфара. Той си отиде, а момичето мина през контролната бариера.

— Говореха ли си нещо?

Келър поклати отрицателно глава.

— Като си помисля сега, май изобщо не си говореха. Той просто й подаде куфара и си отиде.

Влезе един полицай и донесе роклята в синьо и бяло. Реник я взе от него и я вдигна пред очите на Келър, за да я види по-добре.

— Същата е — каза уверено Келър. — Изглеждаше много сладка с нея.

— Сигурен ли сте?

— Същата е, лейтенанте.

— Добре, мистър Келър. Ще се видим пак. Благодаря ви за помощта. — И като кимна на полицая да изведе Келър, Реник отиде до телефона и извика Барти.

Усещах как въжето бавно се стяга около шията ми. Седях там, драсках по попивателната и се потях.

— Има някаква измама тук — каза Реник и седна зад бюрото. — Още от началото ми се струваше, че това не е чисто отвличане.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз, съзнавайки, че гласът ми звучи дрезгаво.

— Дявол да ме вземе, ако знам, но ще разбера.

Влезе Барти.

— Какво има?

Реник му повтори думите на Келър.

Барти седна на ръба на бюрото и се намръщи.

— Отишла е сама, но е била с рижи коси. А това момиче е чернокосо. Двама са вече — и Келър, и стюардесата се кълнат, че момичето било рижо. Как е записана в списъка на пасажерите?

Реник извади папката и погледна в нея.

— Ан Харкорт, пътувала за Лос Анжелос. Коя е Ан Харкорт? Виж какво, Барти, зарежи другата работа. Искам да знам всичко за това момиче. Накарай момчетата да поработят. Свържете се с Лос Анжелис, да видят и там. Искам да проверят всички хотели, може да е била отседнала в някой хотел.