Читать «Още един глупак» онлайн - страница 15

Наоколо бе тихо и пусто. Чуваше се само лекият плисък на морските вълни. Бях доста напрегнат, питах се какво ли ще иска тази жена от мене, колко ли ще ми плати.

Чаках двайсет и пет минути. Точно когато взех да си мисля, че няма да дойде, тя изникна пред мен в тъмнината. Не бях я видял да се задава. Седях си и тъкмо се готвех да запаля третата цигара, когато усетих наблизо някакво движение. Вдигнах глава и тя беше до мене, съвсем близо.

— Добър вечер, мистър Барбър — каза жената и преди да успея да помръдна, седна в най-близкия шезлонг.

Почти не я виждах. Копринената кърпа на главата й закриваше отчасти и лицето. Носеше тъмночервена лятна рокля. На дясната й ръка имаше тежка златна гривна.

— Знам доста неща за вас — започна тя. — Човек, който отказва десет хиляди долара подкуп и казва „не“ на гангстерите, трябва да има самообладание. Такъв мъж ми трябва.

Аз мълчах.

Тя запали цигара. Усетих, че ме наблюдава. Седеше в сянка. Искаше ми се да видя очите й.

— Вие не се страхувате от риска, нали, мистър Барбър?

— Мислите ли?

— Когато взехте моите пари, рискувахте да попаднете в затвора поне за шест години.

— Бях пиян.

— Имате ли желание да рискувате отново?

— Зависи от сумата — отвърнах. — Трябват ми пари. Признавам. Трябват ми, нуждая се от тях, имам желание да ги спечеля, но големи суми, а не някакви си жалки монети.

— Ако ми свършите работа, ще ви платя петдесет хиляди долара.

Сякаш ме пронизаха в сърцето.

— Петдесет хиляди. Петдесет хиляди долара ли казахте?

— Да. Това са много пари, нали? Толкова ще ви платя, ако ми свършите работа.

Бавно си поех дъх.

Петдесет хиляди долара! Сърцето ми заби лудо при мисълта за толкова много нари.

— И какво трябва да направя?

— Вие май се заинтересувахте, мистър Барбър. Бихте ли рискували за такава сума?

— И още как.

Вече си мислех какво ще правя с толкова пари. Можехме да напуснем Палм Сити. Да заминем някъде и да започнем всичко отново.

— Преди да продължим, мистър Барбър, май ще е по-честно да ви кажа, че не притежавам никакви пари освен издръжката, която ми дава моят съпруг. Той смята, че ние с дъщеря му можем да живеем с тази издръжка. Вярно, парите не са малко и за разумни хора това е щедра сума, но по една случайност ние с моята заварена дъщеря не спадаме към разумните хора.

— Като нямате пари, защо ми предлагате петдесет хиляди долара? — попитах ядосано.

— Мога да ви кажа как да ги спечелите. И двамата се гледахме втренчено.

— Хайде, кажете ми как да ги спечеля.

— Ние с моята заварена дъщеря се нуждаем от четиристотин и петдесет хиляди долара. Трябва да ги имаме до две седмици. Надявам се, че ще ни помогнете да ги получим и ако ни помогнете, ще ви платим за това петдесет хиляди долара.

Огледах я хубавичко и реших, че не е луда. Тъкмо обратното, не бях виждал друга жена, която да изглежда по-нормална.

— И какво трябва да направя? Но тя не искаше да избързва.

— Моят мъж, разбира се, би могъл лесно да ни даде парите. Но той естествено ще иска да знае за какво ни е такава голяма сума, а ние не можем да му кажем. — Тя млъкна, за да изгаси цигарата. — Но с ваша помощ ще вземем парите от него, без да отговаряме на неудобни въпроси.