Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 98

— Повече сме от психлосите — каза Джони.

— Какво? — възкликна Робърт Лисицата. — Те са повече от сто, а ние сме едва петдесетина.

— Точно това имам пред вид — каза Джони. — Съотношението е половин към едно.

Разбраха шегата и някои руснаци, които бяха по-напреднали от другите, им преведоха. Всички се засмяха. Дъждът им действаше потискащо. Почувстваха се по-добре.

Джони слезе от самолета и се запъти към камиона, където го чакаха един шотландец и четирима руснаци, единият от които шофьор. Някакво движение в самолета привлече вниманието му. Беше Бити Маклиъд, напълно готов да тръгне с него, запасен с какво ли не.

Джони не искаше да го взема със себе си. Предстоящата битка не бе за малки момчета. Но имаше един проблем — гордостта на момчето. Джони бързо обмисляше какво решение да вземе. Беше по-трудно, отколкото да определи тактиката на битката.

Светът на Бити бе населен с рицарските романи отпреди две хиляди години, когато рицарството е било в своя разцвет, имаше огнедишащи дракони и смели рицари, които спасяваха красиви дами. В това нямаше нищо лошо. Бити беше сладко малко момче, което мечтаеше като порасне, да стане мъж като Данълдин или като самия Джони. В това също нямаше нищо лошо. Но имаше опасност мечтите му да се сблъскат с грубата действителност на този свят, в който се биеха, свят, който също си имаше свои дракони. Ако не го предпазят, никога няма да доживее да стане като „принц“ Данълдин или „сър“ Джони. Но пък беше много горд. Това пролича и в този момент. Бити видя как Джони спря и прочете в ледено сините му очи, че търси причина да му откаже.

Джони бързо грабна от седалката едно миньорско радио и го хвърли в ръцете на момчето. Потупа с ръка друго такова радио, окачено на колана му. След това се наведе много близо до ухото на Бити и му прошепна: „Нужна ми е надеждна свръзка тук на самолета, за да разбера след като се включим в битката дали всичко е наред. Не го използвай, преди да чуеш първия изстрел. Но ако има нещо след това, бързо ми съобщи“. Джони сложи пръст на устата му.

Бити моментално светна, макар да имаше леко заговорнически вид. Кимна на Джони:

— Разбира се, сър Джони! — и изчезна обратно в самолета.

Джони закуца надолу по калния път към камиона. Беше на мястото си, светлините от фаровете му проникваха през дъждовната пелена. Провери екипажа, качи се и кимна на шофьора.

Камионът изрева, натоварен с летяща платформа и минохвъргачка и заглуши врявата от животинската битка в гората.

Качени в камион, потеглиха на бой с танкове.

3

Браун Лимпър Стафър седеше в новия си офис, Голям като палат и бе вперил впоглед в отвратителния предмет върху бюрото му. Беше потресен.

Напоследък нещата се развиваха добре. Правителствената сграда с кръгъл купол (някои твърдяха, че това е била сградата на Конгреса) бе частично възстановена, дори бяха боядисали купола й в бяло. Залите бяха ремонтирани. Една от тях бе отредена за заседания на Съвета. Вътре имаше висок подиум с пейка в края, а пред него бяха наредени дървени столове. Огромните бюра на психлоските шефове бяха пренесени в отделни стаи, които служеха за офиси на членове на Съвета (доста дребни се чувстваха зад бюрата, но като поставеха столовете върху кутии, ставаше добре). Отвориха хотел, в който живееха високопоставени личности и важни посетители. Докараха готвач от Тибет, който готвеше доста прилично. Ястията се сервираха в истински съдове.