Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 72
Л. Рон Хабърд
Същата вечер в базата, точно след вечеря, полковник Иван влезе с един Координатор. Координаторът каза:
— Искам да ти кажа, че живееш твърде опасно.
Сигурно имаше и друго, но Джони го прекъсна.
— Кажи му, че по душа сигурно съм косак!
Руснаците се смяха от сърце на това и дни наред думите не слизаха от устите им.
Първият му ден навън се бе оказал доста ЕНЕРГИЧЕН.
Случилото се бе разчуло. След три дни той получи поверително писмо от Съвета. Тогава не му отдаде особено значение, тъй като не бе много чувствителен на тази тема.
По-късно щеше да оцени този момент като повратна точка и щеше да се укорява, че не е осъзнал цялата му злокобност.
Писмото бе кратко, добре обмислено, много учтиво и прието с мнозинство. Ето какво гласеше:
„По силата на резолюция на Съвета, в интерес на личната безопасност и с оглед да се избягнат бъдещи неприятности, съзнавайки ценността му за Държавата, постановява се Джони Гудбой Тайлър да не посещава повече лагера, докато забраната не бъде отменена от упълномощените власти.
Подложено на гласуване и прието.
Джони го прочете, сви рамене и го хвърли в кошчето.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
1
Браун Лимпър Стафър се отдалечи от лагера направо болен от завист — наричаше я „справедливост“.
Какъв ужасен, ВУЛГАРЕН спектакъл!
Толкова много народ се тълпеше около него, дори го приветстваха, опитваха се да пипнат мокасините му, пълно раболепие. Човек с нормален разсъдък като Браун Лимпър не би могъл да търпи всичко това.
Напоследък усещаше, че губи почва под краката си и си блъскаше главата да измисли някакъв начин, дори престъпен, да изведе хората от огромното заблуждение спрямо този Тайлър!
Откак Джони Гудбой Тайлър се върна в селото миналата година и започна да се перчи и да подкупва хората с подаръци — а всъщност целта му бе да ги прогони от собствените им земи и къщи, откак Браун Лимпър бе разбрал, че Джони не само не е умрял, а се движи в доста по-широк свят отпреди и отгоре на всичко навсякъде жъне успехи, оттогава той само чакаше.
Като си помислеше как още от деца Тайлър го унижаваше и му се надсмиваше, кипваше от гняв. Внимаваше да не мисли много за това, защото вечер не можеше да заспива, въртеше се и се мяташе в леглото, скърцаше със зъби и го хващаше треска. Това, че не можеше да си спомни и изолира отделните случаи, когато Тайлър го караше да се чувства по този начин, влошаваше още повече положението му. Трябва да е имало такива инциденти, иначе Браун Лимпър не би се чувствал така, нали?
Беше логично.
Като разбра, че Тайлър е осакатял и има голяма вероятност да умре, заля го вълна от облекчение. Но ето го тук днес, вярно, куцаше, но пак успя да устрои този отвратителен спектакъл с онези психлоси.
Не че Браун Лимпър не бе опитвал. Преди известно време, когато старият Джимсън започна да се оплаква от ревматизъм, Браун Стафър любезно му показа колко успокоително въздействие има един вид полски плевел, от който свещеникът Стафър бе натрупал достатъчно запаси. Браун Лимпър извърши този акт на хуманност веднага след като се бе уплашил, че стария Джимсън има намерение да подкрепи престъпното предложение на Тайлър да унищожи селото и да премести хората на някое забравено от бога място в планините, където щяха да умрат от глад и студ. Безспорно на Джимсън не можеше да му се има доверие в управлението, разбира се заради болестта и болките му. След като бе изпил билката, той се бе оттеглил в леглото си и се събуди, когато домашните му донесоха нещо да хапне. С огромно облекчение видяха, че старецът вече не го мъчи ни болка, ни притеснения за делата на селото. Разбира се, да поеме цялата тази работа бе огромна тежест, но Браун Лимпър бе търпелив и издръжлив, освен това отчасти я прие като задължение от бога.
