Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 56

Скоро Търл с доволство отбеляза, че е готов да започне следващия етап.

— Знаеш ли, — каза той една сутрин на часовоя, — чувствам се много виновен, че на времето бях затворил бедния Джони в клетка. Всъщност, жадувам да изкупя злините, които съм сторил. Лично моя бе вината, че той бе подложен на такава жестокост. И с цялото си сърце желая да се покая. Чувствам се ужасно виновен и изпитвам жалост към Джони за това, което съм му сторил. Мисля, че ще е справедливо, ако изкупя вината си, като страдам в клетката, както той на времето.

Търл чак се изпоти, докато наприказва всички тези неща, но това го накара да изглежда още по-убедителен.

Часовоят редовно записваше разговорите им, за да може след това да ги прослушва и да поправя произношението си. И понеже никога преди това не бе чувал тези думи на психлоски, се зарадва, че ги има записани на диск. Търл също се радваше. Представлението му струваше много усилия.

Като остана свободен вечерта, часовоят прослуша всичко на спокойствие. Реши, че няма да е зле да докладва на командира на лагера.

Командирът бе нов, от рода Арджил, известен с храбростта си по време на предишни нападения и с големия си опит, но не в Америка. Лекотата, с която един радиационен куршум можеше да вдигне във въздуха всеки психло, го бе накарала малко да ги презира в сегашното им положение. Освен това си имаше и свои проблеми.

Буквално тълпи хора от целия свят идваха със самолети като туристи и обикаляха лагера. Координаторите ги развеждаха наоколо и им показваха къде какво е станало. Бяха с различи цветове на кожата, говореха различни езици и общо взето бяха досадни. Всички до един искаха да видят жив психло. Повечето никога не бяха виждали такъв екземпляр, нищо че векове наред бяха живели под тяхно робство. Някои вождове и други величия получаваха от Съвета специално разрешение. А това означаваше допълнителни часовои, с каквито командирът не разполагаше; означаваше слизане долу в спалните помещения, където външни хора не трябваше да има; и в крайна сметка означаваше излагането на опасност на самите посетители, защото някои от психлосите НЕ БЯХА обновени.

Тъй че, командирът се зарадва на идеята. Излезе и огледа клетката. Очевидно бе възможно да се прекара ток в оградата — да, всъщност вече беше прекаран. Чудесно, по решетките можеше да се пусне високо волтов ток. Ако се постави защитна преграда отпред, за да не се приближават хората до решетките, най-после ще се отърве от глупавите обиколки из спалните помещения.

Освен това му се понрави идеята да си има „маймуна в клетка“. Това щеше да се отрази добре върху поведението на другите психлоси. Освен това ще бъде допълнителна атракция. Напълно нормално бе някой да поиска да се поправи и да изкупи вината си. Затова той накратко изложи въпроса на едно от заседанията на Съвета. Бяха заети с други неща и не му обърнаха особено внимание, освен това той пропусна да спомене, че става въпрос за Търл.