Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 51

Тя току що бе измила лицето му и го преместиха на маса с колела. В този момент Джони забеляза нещо странно в поведението на руснака, който го обслужваше. Но не се впечатли особено, тъй като знаеше, че отвън винаги има шотландци, които го пазят от натрапници и безпокойство. Отначало самият той протестираше срещу това, но като видя колко ги разстройват протестите му, се съгласи.

Джони не бе виждал точно този руснак от две седмици. Други бяха заели мястото му. Един ден преди известно време руснакът бе влязъл при Джони с огромна синина на окото и с победоносна усмивка. Джони попита Криси и тя му обясни, че руснаците понякога се бият помежду си за това кой да обслужва Джони. Е, ако се съди по вида на този, май никой не можеше да го победи. Висок колкото Джони, с леко раздалечени очи, облечен в шалвари и бяла туника, руснакът изглеждаше доста внушително. Черният му мустак стърчеше от двете страни на големия му нос. Разбира се, казваше се Иван.

След като му поднесе закуската, той се оттегли и така се вторачи в Джони, че направо щеше да го погълне.

Един от Координаторите влезе, като се подхлъзна до вратата. Намръщеният часовой тайно се закле да прати да извикат сър Робърт още щом вратата се затвори.

Джони въпросително погледна руснака.

Руснакът се поклони от кръста, застана мирно и вперил поглед право пред себе си, каза:

— Приятно ми е да се запозная с Вас, сър Джони Тайлър.

Имаше доста силен акцент. След тези думи млъкна.

Джони продължи да яде ечемичената каша със сметана.

— Приятно ми е — безразлично отвърна той. Руснакът продължаваше да седи неподвижно.

След това очите му умолително се насочиха към шотландския Координатор.

— Той знае само това на английски, сър Джони. Има новини и подарък за Вас.

В този момент Криси бе с метлата в ръце, а копринената й — коса с цвят на жито бе завързана с кожена лента, за да не влиза в очите й. Тя се наостри при това нарушение на реда и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще цапардоса и двамата с метлата. Джони й махна с ръка да не се намесва. Беше заинтригуван. Руснакът сякаш щеше да избухне, ако още малко задържи новините си.

Иван блъвна дълъг поток руски думи и Координаторът преведе:

— Казва, че е полковник Иван Смоленск от Хинду Куш — намира се в Хималаите. Някои от тамошните жители говорят руски, други говорят някакъв афганистански диалект. Всъщност там няма армейски части. „Полковник“ при тях значи „баща“. В действителност те са косаци.

Руснакът реши, че Коордиаторът говори прекалено много — той не бе казал толкова неща. Избоботи още нещо. Координаторът изясни някои неща и се обърна към Джони, но Криси се намеси:

— Това нарушава правилата — черните й очи гневно просветваха.

Координаторът се страхуваше от нея и Джони трябваше изрично да го подкани, за да продължи.

— Явно когато са разбрали, че могат свободно да се движат наоколо — степите са огромни — една от ротите им — така наричат големите си семейства — тръгнала към планината Урал. Свързали се по радиото с него — явно всеки може да го използва — и му предали някакво съобщение. Нашият Координатор там им разказвал за тази база и неизвестно защо ротата сметнала, че там може да има подобна руска база. Върнали се и се свързали с Иван, който вече бил тук и той веднага заминал със самолет. Това е напълно възможно — самолетите по разписание обикалят различните племена веднъж седмично. Той се качил на най-бързия кон и се понесъл като вятър към Урал, за да провери лично. Току що се е върнал и имал нещо да ти казва.