Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 44

Болничният комплекс бе голям и просторен. Целият бе изграден от бели тухли, до една здрави. Руснаците го бяха изчистили, а свещеникът бе погребал труповете на мъртвите, в които преди се препъваха.

Петнайсет от ранените шотландци бяха настанени там, в това число Тор и Гленканън. Бяха в друго крило, далеч от стаята на Джони, но от време на време се чуваха чак там, особено когато им устройваха следобеден концерт с гайди. Доктор Алън и доктор Маккендрик вече бяха изписали петима, които бяха сравнително добре, пък и нямаха търпение да седят на едно място, когато наоколо ставаха толкова интересни неща.

Криси не се отделяше от леглото на Джони. В стаята влязоха доктор Маккендрик и Ангъс Мактавиш и тя стана да ги посрещне. Изглежда се бяха скарали за нещо и Криси се надяваше скоро да си тръгнат. Маккендрик сложи ръка на челото на Джони и я задържа за момент, загледан в пепелявосивия цвят на лицето му. След това се обърна към Ангъс с красноречив жест, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли?“ Дишането на Джони бе неравномерно и повърхностно.

Преди три дни Джони се бе събудил и й бе прошепнал да извика някой. На вратата неотлъчно седеше шотландец-часовой, за да спира посетителите, които никак не бяха малко. Криси му каза да влезе и с безпокойство гледаше как Джони с усилие шепне дълго съобщение за Робърт Лисицата. Часовият го записа с микрофон, долепен до устните на Джони. Искаше да му бъде предадено, че ако във въздуха се появи друг газов бомбардировач, могат да го унищожат, като отгоре кацнат с помощта на магнитни захватки трийсет малки бомбардировача и включат двигателите си на координати, противоположни на тези на газовия бомбардировач. Така двигателят му ще избухне. Криси не разбираше за какво става дума, знаеше само, че подобни неща страшно много изтощават Джони. Той пак изпадна в кома и когато часовоят се върна да каже, че сър Робърт благодари на Джони и в случай на нужда ще използват съвета му, тя доста му се ядоса.

Същият часови бе на пост, когато влязоха доктор Маккендрик и Ангъс и Криси се зарече, че ще му се скара. Маккендрик можеше да влиза, но Агнъс — в никакъв случай!

Двамата мъже излязоха и часовоят затвори вратата след тях.

— Виж! — повтаряше Маккендрик, като влачеше Ангъс от стая в стая. — Навсякъде апарати, апарати, апарати! Това някога е било чудесно оборудвана болница. Онези големи неща там — виждал съм ги в една много стара книга — са ги наричали „Рентгенови апарати“. Имали са предмет „радоилогия“.

— Радиация ли? — попита Агнъс. — Не, човече, няма да използваш такова нещо върху Джони! Радиацията се използва, за да се убиват психлоси. Ти не си наред!

— Тези апарати позволяват да се види тялото отвътре и да се разбере какво не е наред. Те са били безценни.

— Тези апарати — ядосано каза Агнъс — са били захранвани с електричество! Защо според теб тук си светим с минни лампи?

— ТРЯБВА да ги накарате да работят! — каза Маккендрик.

— Дори да ги включим, доколкото виждам, има ТРЪБИ. Газът, който е бил в тръбите, е на повече от хиляда години. Не можем да намерим такъв, а дори да можехме, няма как да го вкараме в тръбите. Ти си се побъркал, човече.