Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 29

Отдалечен на безопаснно разстояние от самолета, Зът предпазливо протегна ръка към микрофона.

— На позиция ли си? — попита той.

— Направих два опита, но…

— Добре. Знаеш ли как изглежда въжената стълба?

Нъп понечи да обясни, че като специалист миньор и високо квалифициран пилот той естествено знае как изглежда…

— Закрепи твоя край на стълбата за клемите срещу седалката. Спусни надолу края с тежестите. След това спусни с въже една рудна мрежа, после спасително въже. Всичко трябва да влезе през тази врата. Разбра ли?

Нъп естествено бе разбрал, но нима в бомбардировача имаше руда? Не му бе напълно ясно…

— Горивни капсули! Ще ти изпратя горивни капсули.

— О, добре. Това е чудесно! Стават ли за този самолет?

Зът не си направи труда да отговори. Разбира се, че стават. Всички самолетни горивни капсули са взаимно заменяеми. Капсулите на танковете не стават за самолетите. Какъв глупак!

Краят на стълбата с прикрепени тежести с камшичено свистене се спусна надолу. Опря от другата страна на опашката на самолета, която стърчеше през вратата.

Зът доста смело се протегна към самолета, изчака бомбардировачът да се заклати в противоположна посока, освободи магнитната спирачка и с мощно движение, което бе по възможностите само на един психло, помръдна самолета и отново натисна спирачката. Добре, сега вече може да премести стълбата там, където трябва. Освободи се място между нея и ръба на вратата. Той засили долния край на стълбата и го прикрепи към една греда на пода.

Спускащото се спасително въже му създаде неприятности, защото вятърът постоянно го отнасяше. Зът се обади на Нъп да го изтегли нагоре. Да върви по дяволите, можеше и без него. Зът се протегна в бойния самолет и извади оттам навито на геврек спасително въже. Но не можеше да реши как да го използва. Завърза го за един пръстен на самолета, но идеята не му се стори добра. Ако самолетът се помести или нещо от този род? Остави въжето на пода. Да върви по дяволите.

— Кошница за руда! — предаде на Нъп.

Той я спусна. Бе достатъчно тежка, за да не я отвява въздушното течение със скорост триста мили в час. Докато завързваше в нея чантата с капсули, Зът се сети, че не бе проверил дали капсулите са пълни. В чантата сигурно имаше и капсули с амуниции. Кой знае, можеха пък да им потрябват и двата вида капсули.

В момента, когато трябваше да бъдат изтеглени нагоре, Зът възнамеряваше да стреля в бомбардировача и да пръсне на парчета бойния самолет за по-сигурно. Проклето животно. Проклет Търл.

Но му хрумна нещо друго. Чакаше ги дълъг път. По-добре да вземе резервната екипировка от самолета. Много внимателно се протегна към кабината и я напипа. Бяха две. Извади и двете. Облече едната, а другата хвърли през вратата. Животното вече няма какво да облече. Но естествено то бе мъртво. Добре се отърва от него. Проклет Търл!

— Готов ли си? — попита по предавателя.

Нъп потвърди, но попита къде е горивото. Зът приготви за изтегляне мрежата за руда.

— Хвана ли я? — попита Зът.

— Да, опитвам се да проверя… изчакай само да отстраня използваните капсули и да се уверя, че размерите…