Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 216

Джони им каза, че ще заминат със самолет. Но имаше още нещо. Макар че мястото бе само на една миля височина, беше доста горещо.

Горещо? Имаше и горещи места? Колко хубаво! Направо невероятно! Няма значение, че е много горещо.

Джони ги попита дали могат да строят разни неща. Гордо му отвърнаха, че са съхранили уменията си. Някои от тях бяха инженери. Могат да строят всичко.

Всичко това бе дълбока тайна. Имаше голям язовир с електоцентрала, около който трябваше да се разчисти и в хълмовете да се построят бункери. Ще получат техническа помощ. Можеха дори да им предоставят машини и оператори и самите те да се научат…

В момента измежду тях имаше осем човека в Америка, които се учеха на тези умения. Защо да си губят времето в приказки? Къде беше това място?

Джони им обясни, че всеки ден ще получават по един кредит и премии за завършена работа. И след това могат да получат земя.

Вожд Чонг-уан попита хората дали са съгласни. Казаха му да не протака повече. Разбира се, че бяха съгласни!

Джони се върна на тържеството. Хората се бяха събрали на малки групички и обсъждаха, но шепнеха, при това на неразбираеми езици. Джони им пожела лека нощ, всички се обърнаха към него и се поклониха, а той също отвърна с поклон.

Тръгна към самолета, където щеше да прекара остатъка от нощта. За всеки случай се отби при товарния самолет, където лежеше толнепът. Изпита желание да се обади на полу-капитан Рогодетер Сноул и да му каже нещо. Но не го направи. Можеше и да изчака. Битката предстоеше.

5

Джони отлагаше срещата с вождовете в Шотландия колкото може по-дълго. Очакваше дискове със записи от Америка. Но Гленканън не бе пристигнал.

Най-после Робърт Лисицата, който бе пристигнал за срещата специално от Африка, му каза, че вождовете повече не могат да чакат и Джони го последва.

Къщата, която Криси бе открила, бе съвсем близо до Касъл Рок и за няколко минути пристигнаха. По пътя не разговаряха, само от време на време хвърляха поглед нагоре към небето.

Двама въоръжени с брадви и автомати слуги ги пуснаха през входа на подземния коридор. Вождовете бяха открили останките от противовъздушни скривалища и временно бяха отложили възстановяването на сградата на Парламента. В нишите горяха миньорски лампи и осветяваха знамената, които висяха от заоблените тавани.

Присъстваха всички вождове. Бяха чакали часове наред. Все пак се насъбраха около Джони, стискаха му ръцете и го потупваха по гърба. Най-после вождът на клан Фергус въведе ред и събранието започна.

Робърт Лисицата им пусна няколко записа от радиотелескопните приемници. Освен всичко останало, вождовете най-много се впечатлиха от лицата на чуждоземните от обединените сили, до един съвсем различни. Бяха заинтригувани и от една игра, която тези същества играеха помежду си от екраните. Един от затворниците на Робърт Лисицата бе обяснил, че това е „клеп“. Всеки от играчите разполага с дъска с шест страни и шест различни комплекта и когато един от тях направи ход, другите играчи повтарят хода му на своите дъски. Комплектите се състояха от малки космически корабчета, танкчета, флотилии и войници. Движеха се по различен начин, а на дъската се закрепяха с магнити. Дъската се състоеше от шестстотин и шестнайсет шестоъгълника. Не самата игра привлече вниманието на вождовете, а фактът, че играчите залагаха най-различни неща от тяхната планета. Това ги отрезви.