Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 204

След кратка закуска, придружавани от тълпа хора, тръгнаха към едновремешната база. Полковникът обясни, че всички те са работили в базата, за да я стегнат и искат да видят дали на Джони ще му хареса, а ако нещо не одобрява, щяха веднага да го променят. Вече не бяха облечени в празнични дрехи. Чакаше ги работа.

В базата се влизаше от тунел, който бе маскиран с растения. Предназначението й бе да осигурява противоядрена защита и да служи като команден пункт, затова се простираше дълбоко навътре. Понеже в района от време на време ставаха земетресения, бе построена да издържа в подобни случаи. Липсваше й блясъкът на Американската база, но бе дори по-голяма от нея.

Бяха я осветили с психлоски миньорски лампи. С почести бяха погребали огромното количество мъртъвци. Всичко бе почистено с психлоски машини, докарани от Грозни. Том Смили бе поправил тръбопровода. Полковникът каза, че не е очаквал такава помощ от него и помощниците му и не ги е карал да работят само защото това ще бъде американска база, но се е наложило, тъй като е нямало кой друг да свърши квалифицираната работа.

Складовете бяха огромни. Униформите не бяха така добре съхранени и запечатани като американските, но много от складовете щяха да бъдат полезни. Качеството им може би бе дори по-високо. Имаше портативни „огненохвъргачки“, които все още работеха!

Бяха намерили сто хиляди автомати АК 47, напълно годни. Приготвиха обикновени и радиационни амуниции. Подариха на Джони един автомат, на който бяха направили молекулярно покритие от хром в лагера в Грозни. Дадоха му и пълнители за петстотин изстрела.

Руският премиер явно не бе успял да стигне дотук, но командният му пост бе приготвен. Джони си помисли, че голямата снимка на стената вероятно е негова. Но не, това била снимка на бившия цар, наречен Ленин. Възможно било да е живял по времето на Тимур И Ленг, но не били напълно сигурни. Но явно е бил много уважавана личност и оставили снимката му да виси на стената.

Обикаляха ниво след ниво, коридор след коридор, от време на време спираха, за да покажат на Джони разни неща и бяха много щастливи от похвалите му.

Но Джони най-много се зарадва на подземните хангари. Имаше място за хиляди самолети. Точно от това се нуждаеха. Трябваха им помещения, където да ги съхраняват. Тъкмо това се бе надявал да намери. Имаха достатъчно багери, за да почистят развалините, които нарекоха „Мик“ и други типове самолети. Джони не можеше да чете тяхната азбука, но повечето можеха и му показаха някои табелки с надписи, които бяха запазили преди да разкарат развалините.

„Мик“ на руски означавало „самолет“, обясниха му.

Хангарите имаха собствени входове и изходи. Точно това им трябваше!

Показаха му наръчниците за тактически ядрени и други ядрени оръжия. Всички бяха на руски, но един възрастен мъж от Хинду Куш увери Джони, че може да му ги прочете.