Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 149

Системата се включваше и изключваше съобразно с детектора. Остави ги да поработят, за да могат Ангъс и Кер да изпробват в Академията дали всичко се записва.

Джони се захвана да завари и бронира бюрото и чертожната дъска. Никаква молекулна резачка не можеше да пробие през заварките!

В осем часа Ангъс и Кер започнаха да се шлаят наоколо, сякаш току-що бяха пристигнали. Залостиха вратата и двамата широко се ухилиха на Джони.

— Работи! — каза Ангъс. — Гледахме те как се трудиш и дори видяхме серийния номер на фенерчето ти. Всичките петнайсет устройства работят безупречно! — Протегна ръка: — Ето и дисковете.

Пуснаха ги. Виждаше се дори зърнестата структура на веществата, да не говорим за цифри!

Въздъхнаха с облекчение.

След това Ангъс хвана Джони за рамото и посочи към вратата:

— До този момент ни бяха нужни опита и знанията ти. Но отсега нататък ни остава само да побутнем туй-онуй, за да замажем очите на Търл. Оставането ти дори минута повече може да се окаже фатално.

Кер вече пъхаше подправения детектор на същото място, където го намериха и подреждаше всичко в касата както си беше.

— Когато се съгласих да свърша работата и подозирах, че ще дойдете — каза той без да спира да работи, — заредих с гориво един самолет. Намира се точно срещу вратата на хангара. Последните цифри на серийния му номер са 93. Чака те. Не им трябваме ние, искат теб!

— Остава ни най-много час работа — каза Ангъс. — Трябва да изчезваш оттук, това е заповед на сър Робърт. Каза да те отпратя веднага, щом е възможно.

Кер заключи вратата на касата и пъхна един сгъваем лост под единия му край, за да изглежда сякаш някой неуспешно се е опитвал да го отвори.

— Довиждане! — натъртено каза той.

Бяха прави. Можеха сами да се справят с останалото и не ги застрашаваше нищо. От друга страна, работата наистина трябваше да се довърши. Най-добре да се качи в самолета и да чака, готов да излети.

— Когато всичко е готово, ще дойдете да ми кажете — каза Джони.

— ТРЪГВАЙ! — заповяда Ангъс.

Джони им махна и излезе. Заключиха вратата след него. Тръгна по коридора към стаята на Чар, за да вземе комплекта с инструментите. Беше 8:23 сутринта. Вече бе закъснял с два часа.

3

В пет часа Браун Лимпър Стафър вече знаеше, че е открил Тайлър.

Дни наред не можеше нито да спи, нито да яде или да седи спокойно. Бе забравил всичките си държавнически грижи и всички други задачи, които ежедневно запълваха времето му. С див пламък в очите почти двайсет и четири часа в денонощието той мислеше по въпроса как да затвори вече заложения капан. Престъпленията трябва да се наказват! На злодеите трябва да им се търси сметка. На първо място трябва да стоят сигурността и целостта на държавата. Почти всички книги за управлението, които бе чел, всички съвети, които бе получил, доказваха едно нещо: трябва да хване Тайлър!

Победата започна да се очертава около три през нощта, когато получи една смимка от разузнавателен самолет. Тези машинки му създаваха доста неприятности. Откак записващите устройства бяха преместени в сградата на Конгреса, непрекъснато се дразнеше от непонятната им сложност и често стоварваше юмрук върху тях, когато не изкарваха върху хартията това, което му се искаше. Чувстваше се като мъченик — вършеше толкова работа, без почти никой да му помага. Преглеждаше записите от разузнавателния самолет, направени от Шотландия. Пилотът, който контролираше разузнавателните полети и се оправяше с тези машини, не беше тук по това време на нощта. Каква досада!