Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 145

Трябваше да изолират тези мънички части и да ги напръскат с тънък слой олово, после пак да ги съберат, тъй че не просто да работят, а и да не изгубят способността си да се затварят и отварят. Ангъс бе ненадминат в подобна работа.

След това поставиха свиващи се пръстени около напръсканите с олово ирисови пластинки и инсталираха в тях микробутони, за да могат да се задействат.

Като направиха около петнайсет такива устройства, подложиха ги на цялостен тест. Когато детекторът за подслушвателни устройства се включеше, оловните ириси веднага се затваряха. Когато детекторът се изключеше, моментално се отваряха.

С други думи, оловните ириси се затваряха всеки път, когато детекторът се включваше и пред подслушвателните устройства и камери падаше оловен екран, който им пречеше за момента да „виждат“ и „чуват“. Но веднага щом детекторът се изключеше, всичко възобновяваше работа.

До тук добре. След това тръгнаха по складовете — срещнаха Ларс и му обясниха, че търсят „шпингел-буфери“ — и извзеха не само всички налични подслушвателни устройства, но и всеки ключов компонент, който правеше възможно откриването им с детектора. Поставиха ги в кутия и я прибраха в колата, за да я отнесат извън страната.

Сега разполагаха с детектор, който не откриваше нищо, макар че очевидно работеше и с петнайсет оловни ириса, които можеха да поставят пред подслушвателните устройства.

Ларс пак се появи, за да отбележи, че са доста тихи и му казаха да се разкара. Но междувременно Кер направи запис на чукане, тракане и звук от бормашина и го пуснаха да се върти.

Заличиха следите от досегашната си работа и скриха плодовете на труда си.

Изведнъж осъзнаха, че са работили много дълго. Имаха още много неща да правят, но единодушно се съгласиха, че за днес стигаше.

Джони и Ангъс не искаха да предизвикват съдбата и да ходят в Академията, където щяха да ги срещнат много кадети и легнаха в бившия офис на Чар. Кер трябваше да иде в Академията да им донесе нещо за ядене и работни дрехи. Данълдин вече трябваше да е пристигнал и Джони му прати съобщение относно психлосите. Напечата го на печатната машина на Чърк:

„Всичко е наред. След три дни уреди транспортирането на трийсет и тримата Пс, които сега са в затвора на лагера, до допълнително означено място в Корнуол. Докладвай, че са загинали при катастрофа над морето. Предай ги на доктора. Не по-рано от три дни. Ще ти създадат доста грижи. Ще крещят, няма да искат да заминават. Изяж бележката.“

Кер обеща да я предаде и бързо излезе.

Джони и Ангъс се протегнаха да се отпуснат. До тук всичко вървеше добре. Предстоеше им още много работа.

2

Някак си изгубен в дългото дванайсет фута легло на Чар и малко напрегнат в празния лагер, където всеки звук отекваше, Джони чакаше Кер да се върне. Стана доста късно и вече се чудеше защо се бави. Четеше, за да минава по-бързо времето.

Като си е стягал багажа, Чар бе оставил доста неща, които явно не е искал да връща на Психло. Едно от тях бе детска книжка „Историята на Психло“, може би негов учебник, тъй като отвътре на корицата бе написано със ситен, необработен почерк: „Учебник на Чар. Откраднал си го, затова го върни!“, а отдолу: „Или ще те фрасна!“. Е, Чар вече не можеше да фрасне никого. Беше мъртъв, Търл се бе погрижил за това преди доста време.