Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 121

Предположиха, че ще намерят такива цилиндри и в други трупове на началници, затова след като Маккендрик стерилизира цилиндъра, Джони внимателно го разряза на две.

Вътрешността му приличаше на част от дистанционно управление, но не беше радиопредавател.

— Не съм идентифицирал нервите — каза Маккендрик, — защото в момента не зная къде точно отиват. Но ще се опитам да разбера.

— Възможно ли е да представлява вибратор, настроен на мисловните вълни? — попита Джони.

— Измервател на разликите? — каза Ангъс. — Като например разликата в мисловните вълни на друга раса?

Джони ги остави да работят, но му хрумна едно много задоволително обяснение: устройството предизвиква при определени обстоятелства импулс, който подтиква към нападение и след това към самоубийство.

— Само едно нещо ме притеснява — каза Маккендрик. — Поставили са му го като дете. Ако трябва да го извадя от главата на жив възрастен психло, като се има пред вид през колко кости трябва да мина, няма никаква гаранция, че операцията ще е успешна.

Докторът забеляза разочарованието им.

— Но ще опитам, ще опитам.

Не смяташе, че подобно нещо е възможно. Освен това имаше само четирима психлоси, при това в доста лошо състояние.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

1

Браун Лимпър Стафър председателстваше заседанието на Съвета в ужасно настроение.

Седяха отсреща пред него, пред подиума в заседателната зала и се препираха, препираха, препираха. Противоречаха на НЕГО, старшия Съветник на планетата. Противопоставяха се на мерките, които предприемаше.

Тази чернилка от Африка! Онзи жълтият от Азия! Този мургав идиот от южна Америка! Това тъпо, дебелоглаво животно от Европа! Уф, уф, уф, уф!

Как не разбираха, че той прави най-доброто, което може да се направи за хората? Освен това нали той, Браун Лимпър Стафър в момента представя ПЕТ племена, откак бригантите пристигнаха и на практика бе старши кмет на Америка.

Оспорваха цената и условията по договора за наемане на бригантите. Не друго, а тъкмо това! Планетата имаше нужда от защита. Всички тези клаузи, които той с толкова усилия уточни след часове от ценното му време, прекарани с генерал Снит, също бяха необходими.

Главният кмет на Африка оспорваше заплащането. Твърдеше, че сто кредита на ден на всеки бриганти било прекалено много, дори членовете ка Съвета получавали по пет кредита на ден. И ако раздавали кредити с такива количества, те щели да се обезценят. Препирни, препирни, препирни, заяждаха се за дребни и маловажни неща!

Браун Лимпър доста бе напреднал. Съветът вече бе от петима, но безспорно четиримата идваха в повече.

Блъскаше си мозъка как да разреши този проблем.

Ларс го откара тази сутрин до квартала на бригантите и трябваше да признае, че малко се стресна, като видя какво правеха жените на бригантите. Направо на улицата и без никакви дрехи. Но по време на срещата им генерал Снит му обясни, че така просто се забавляват.

На връщане Ларс през цялото време говореше за някакъв прекрасен, прекрасен военен лидер от едно време, който се казвал… Хитър?… не… Хитлер? Да, Хитлер. Борел се за расова чистота и здрав морал. Расовата чистота не направи особено впечатление на Стафър, но „здрав морал“ звучеше много интересно. Баща му винаги се бе грижил за това.