Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 11

Блъсна го поток гневни психлоски думи:

— Крайно време беше някой да се появи! Трябваше да бъда сменен още преди часове! Защо толкова се забави? — беше ядосан. Много ядосан!

Джони превключи на предаване. Постара се гласът му да звучи максимално плътно:

— Какво е положението?

— С бомбардировача всичко е наред и нима може да се очаква нещо друго? Нали затова го ескортирам? Що за скапана и объркана планета! Много сте далеч от Психло! И слава богу! Закъсняваш. Как се казваш?

Джони се напрегна да се сети за някое по-разпространено психлоско име.

— Снит. Мога ли да попитам с кого разговарям?

— Нъп, Изпълнителен Администратор Нъп! Обръщай се към мен с Ваше Изпълнителство! Скапана планета.

— Скоро ли пристигнахте, Ваше Изпълнителство? — попита Джони.

— Едва днес, Снит. И как ме посрещате? С някаква глупава болбодска атака, с която всеки може да се оправи. Чакай, — прокрадва се подозрение, — говориш с много странен акцент. Като… като… да, като в чинкоски учебен диск! Точно така. Да не си болбод, а?

Чу се щракане, с което бутоните за стрелба бяха преместени на стенд-бай.

— Роден съм тук — Джони каза самата истина.

Рязък отблъскващ смях.

— А, колонист! — кратка тишина. — Осведомен ли си за мисията?

— Малко, Ваше Изпълнителство. Но заповедите са променени. Затова ме изпратиха да Ви уведомя.

— Няма ли да ме смениш? — прозвуча много враждебно.

— Променена е посоката на полета! — каза Джони. — Има забрана за свръзка. Затова ме изпратиха да предам заповедта.

— Забрана за свръзка ли?

— По цялата планета, Ваше Изпълнителство.

— Е, значи наистина е болбодска атака! Те управляват всичко по радиото. Знаех си.

— Боя се, че е така, Ваше Изпълнителство.

— След като няма да ме смениш, какво се очаква да направя? Горивото ми почти свършва. Къде е най-близката мина?

Джони бързо съобразяваше.

— Ваше Изпълнителство, заповедта бе, ако наистина Ви привършва горивото, — Боже, къде да го прати? Ако започнеха да претърсват, нямаше как да не открият този Марк 32! — …трябва да Ви предам да се приземите с магнитните захватки отгоре на бомбардировача… точно отпред.

— Какво? — не можа да повярва Нъп.

— Като приближим най-близката мина, можете да се приземите там. Имате ли карта на местността?

— Не. Нямам карта. Много лошо вървят нещата на тази планета. Не е като на Психло. Трябва да докладвам.

— В момента ни нападат.

— Нищо не може да засегне този самолет. Това е артилерийски бомбардировач. Не мога да разбера защо го изпращат като ескортиращ самолет?

— Колко гориво имате, Ваше Изпълнителство?

Пауза. После:

— По дяволите! Само за десет минути! Закъснението ти едва не ме уби.

— Добре, просто се приземете отпред съвсем към края.

— Защо отпред? Трябва да кацна по средата. Ако кацна отпред, ще се наруши баланса в теглото на бомбардировача.

— Той не е равномерно натоварен. Отпред няма почти нищо. Специално казаха да кацнете отпред.

— Самолетът ми е доста тежък!

— Не и за бомбардировача. По-добре да побързате, Ваше Изпълнителство. Водата отдолу е доста студена. Има и лед. А ще Ви трябва гориво, за да можете да излетите оттам. Следващата мина е само на няколко часа.