Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 73

Вероника поклати глава.

— Всичко това, което казвам, е безсмислено.

Зедка си спомни за срещите в пространството, които бе осъществила с всички онези същества, които се носеха в различните измерения. Пожела да разкаже на Вероника за тях, но се побоя да не я обърка още повече.

— Преди да повториш, че ще умреш, искам да ти кажа нещо: има хора, които цял живот се стремят към оня миг, който ти снощи си изживяла, но не успяват да го достигнат. Ето защо, ако ти наистина умреш сега, то нека сърцето ти бъде изпълнено с любов.

Зедка стана.

— Нямаш какво да губиш. Повечето хора не смеят да обичат само заради това, че много неща от миналото и от бъдещето им ще бъдат изложени на риск. В твоя случай съществува само настоящето.

Приближи се до Вероника и я целуна.

— Ако постоя тук още малко, няма да ми се тръгва. Излекувана съм от депресията си, но открих тук, във „Вилет“, други разновидности на лудостта. Искам да ги отнеса със себе си и да започна да гледам на живота с моите собствени очи. Когато постъпих тук, бях една депресирана жена. Днес съм една луда жена и много се гордея с това. Вън оттук ще се държа съвсем като другите. Ще пазарувам в супермаркета, ще разговарям за банални неща с приятелките си, ще си губя доста време в гледане на телевизия. Но ще знам, че душата ми е свободна, че мога да мечтая и да общувам с други светове, за чието съществуване дори не съм и подозирала, преди да постъпя в санаториума. Ще си позволявам да върша глупости само за да карам хората да казват: „Била е във «Вилет»!“ Но ще знам, че в душата ми не е пусто, защото животът ми има смисъл. Ще мога да гледам залеза и да вярвам, че Бог е зад него. А когато някой започне много да ми досажда, ще кажа нещо невъзпитано и няма да ме е грижа какво ще си помислят, защото, така или иначе, всички ще казват: „Била е във «Вилет»!“ На улицата ще гледам мъжете право в очите, без да се срамувам, че са ме пожелали. Но веднага след това ще вляза в някой скъп магазин с вносни стоки и ще купя от най-скъпите вина, които бих могла да си позволя, и ще се почерпим със съпруга ми, защото много го обичам и искам да се веселим заедно. Той ще ми каже, смеейки се: „Но ти си луда!“ А аз ще отговоря: „Разбира се, нали съм била във «Вилет»! Лудостта ме накара да се почувствам свободна. А сега, скъпи мой, ще трябва да си вземаш отпуск всяка година и да ме водиш из най-опасните планини, защото искам да усетя риска, че живея“ Хората ще кажат: Тя излезе от „Вилет“ и е на път да побърка мъжа си! Той ще разбере, че хората имат право, и ще е благодарен на Господ, защото бракът ни едва сега започва и ние сме луди — както са луди онези, които са измислили любовта.

Зедка стана, тананикайки някаква мелодия, която Вероника никога не беше чувала.

Д-р Игор бе имал изтощителен ден, но се чувстваше удовлетворен. Опитваше се да се държи флегматично и с безразличие като истински учен, но едва сдържа- ше радостта си: тестовете за лечение на отравянето с витриол даваха изненадващи резултати!