Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 67

Какво означава трансът на суфи? Какво означава Господ? Какво означава спасение, щом като светът трябва да бъде спасен? Нищо. Ако всички тук — а също и вън от „Вилет“ — живееха собствения си живот и оставеха другите да правят същото. Господ би бил във всеки миг, във всяко синапено зърно, в късчето от облак, който се появява и в следващия момент изчезва. Господ е тук, ала хората са убедени, че трябва да продължават да Го търсят, защото им се струва прекалено просто да приемат, че животът е подчинен на вярата.

Сети се за толкова лесното и просто упражнение, което бе научил от учителя, докато чакаше Вероника да се върне на пианото: да се концентрираш в една роза. Нима бе нужно нещо повече?

И въпреки това, след като бяха изпаднали в дълбока медитация, след като бяха стигнали така близко до виденията от рая, тези хора сега стояха тук и спореха, изтъкваха аргументи, критикуваха, развиваха теории.

Очите му срещнаха очите на Мари. Тя отклони поглед, но Едуард бе решил да сложи край на това положение; приближи се до нея и я хвана под ръка.

— Престани, Едуард!

Той би могъл да й каже: „Ела с мен!“ Но не искаше да го направи в присъствието на всички тези хора, които щяха да се изненадат от категоричния му тон. Затова предпочете да коленичи и да я моли с очи.

Мъжете и жените се разсмяха.

— Превърнала си се в светица за него. Мари — подхвърли някой. — Може би това е резултат от вчерашната медитация.

Но годините, които Едуард бе прекарал в мълчание, го бяха научили да говори с очите си; бе способен да концентрира цялата си енергия в тях. Така както бе абсолютно сигурен, че Вероника е усетила нежността и любовта му, знаеше също така, че Мари ще разбере отчаянието му, тъй като той много се нуждаеше от нея.

Тя се поколеба още малко. Накрая му помогна да се изправи и го хвана за ръка.

— Хайде да се поразходим — каза тя. — Нервен си.

Двамата пак излязоха в градината. След като се отдалечиха достатъчно, за да бъдат сигурни, че никой няма да чуе разговора им, Едуард наруши мълчанието.

— От години съм във „Вилет“ — каза той. — Престанах да позоря родителите си, отказах се от амбициите си, но виденията от рая продължават.

— Знам — отвърна Мари. — Вече много пъти сме разговаряли на тази тема. Знам и накъде биеш: дошъл е моментът да избягаш оттук.

Едуард погледна небето; дали и тя изпитваше същото?

— Този път е заради момичето — продължи Мари. — Виждали сме да умират във „Вилет“ много хора, и то винаги тогава, когато най-малко очакват, обикновено след като са се отказали от живота. А сега това се случва на едно младо, красиво, здраво момиче, при положение, че има толкова неща, които би могло да изживее. Вероника е единствената, която не би желала да остане завинаги във „Вилет“. И това ни кара да се запитаме: а ние? Какво търсим тук?

Той кимна в знак на съгласие.