Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 41

Засегнатият от хронична горчилка забелязва болестта си само веднъж седмично: в неделния следобед. Тъй като този ден той не е на работа, нито пък е достатъчно опитен, за да облекчи симптомите, разбира, че нещо не е наред — през тези следобеди спокойствието е ужасно, времето сякаш спира и той проявява постоянна раздразнителност.

Но идва понеделникът и болният веднага забравя за тези симптоми, дори мърмори, че никога не му стига времето за почивка, и недоволства, че уикендите минават прекалено бързо.

От социална гледна точка единственото голямо предимство на тази болест се състои в това, че тя се е превърнала в правило; ето защо не е нужно постъпване в болница, с изключение на онези случаи, при които отравянето е толкова силно, че с поведението си болният започва да пречи на околните. Ала повечето засегнати от болестта могат да си живеят извън болниците, без да представляват заплаха за обществото, тъй като поради високите стени, които са издигнали около себе си, са напълно изолирани от света, макар и да изглежда, че са част от него.

Д-р Зигмунд Фройд бе открил либидото и лечението на проблемите, свързани с него, създавайки психоанализата. Д-р Игор бе открил съществуването на витриола, но трябваше освен това да докаже, че лечението му е възможно. Искаше името му да остане в историята на медицината, въпреки че си даваше сметка за трудностите, които ще трябва да преодолее, за да наложи идеите си. „Нормалните“ бяха доволни от живота си и никога нямаше да признаят болестта си, а „болните“ движеха огромна индустрия от клиники, лаборатории, конгреси и прочие.

„Знам, че светът няма да признае труда ми сега“, каза си той, горд от това, че е неразбран. В края на краищата това е цената, която гениите трябва да плащат.

— Какво ви стана? — попита го момичето, което седеше срещу него. — Като че ли влязохте в света на вашите пациенти.

Д-р Игор не обърна внимание на непочтителната забележка.

— Вече можеш да си ходиш — каза той.

Вероника не знаеше дали е ден или нощ — при д-р Игор осветлението бе включено, ала лампите си светеха всяка сутрин. Но когато излезе в коридора, видя луната и си даде сметка, че е спала по-дълго, отколкото предполагаше.

По пътя към стаята си забеляза на стената една снимка в рамка: представляваше централният площад на Любляна, когато все още не е бил издигнат паметникът на поета Прешерн, и семейства, които се разхождат — вероятно през някой неделен ден. Погледна датата на снимката: лятото на 1910 г.

Лятото на 1910 г. На снимката бяха уловени в някакъв миг от живота им хора, чиито деца и внуци вече бяха умрели. Жените носеха тежки рокли, мъжете до един бяха с шапки, дълги сака, вратовръзки (или шарени парцали, както ги наричаха лудите), гамаши и чадър в ръка.

А горещината? Температурата сигурно е била същата, както и през днешните лета — 35 градуса на сянка. Ако се появеше някой англичанин по бермуди и риза — облекло, по-подходящо за горещината, — какво ли щяха да си помислят хората от снимката? „Този е луд!“