Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 171

Още камънаци се размърдаха, когато драконът се напъна да се изправи. Чу се силно тупване, щом една тежка греда беше отхвърлена настрани. Тълпата се втурна да бяга.

Точно в този момент Еръл се завърна над покривите с поредица от мънички експлозии, оставяйки следа от димни кръгчета зад себе си. Като се гмурна надолу, той прелетя ниско над тълпата и запокити предната редица назад.

Освен това виеше като сирена.

Ваймс сграбчи Керът и се запрепъва надолу по купчината, докато кралят отчаяно задращи, за да се освободи.

— Върнал се е за убиването! — извика той. — Сигурно всичкото това време му е било нужно само, за да намали ход!

Сега Еръл кръжеше над падналия дракон и фучеше така пронизително, че можеше да пръсне бутилка.

Големият дракон вирна глава сред водопад от надробена мазилка. Отвори си устата, но, вместо копието от бял огън, което Ваймс напрегнато очакваше, той просто издаде звук като малко котенце. Наистина, котенце, което крещи в ламаринена баня на дъното на пещера, но все пак котенце.

Изпочупени греди се разхвърчаха встрани, когато огромният звяр се изправи несигурно на крака. Страхотните крила се отвориха, обсипвайки околните улици с прах и късчета слама. Част от него издрънча по шлема на Сержант Колън, който се връщаше на бегом с нещо, което приличаше на къс простор за пране, навит около ръката му.

— Оставяш го да се изправи! — изкрещя Ваймс, като бутна сержанта на безопасно място встрани. — Не трябва да го оставяш да се изправи, Еръл! Не му позволявай да се изправи!

Лейди Рамкин се намръщи.

— Нещо не е наред — каза тя. — Те никога не се бият така. Победителят обикновено убива победения.

— Давай напред! — извика Ноби.

— А освен това, така или иначе експлодират от вълнението.

— Слушай, аз съм! — крещеше Ваймс, докато Еръл кръжеше равнодушно над пейзажа. — Донесъл съм ти мъхнатата топка! Онази, със звънчето в нея! Не можеш да постъпиш така с нас!

— Не, чакай малко — каза Лейди Рамкин, като постави ръката си върху неговата. — Не съм сигурна, че сме схванали правилно нещата тук…

Големият дракон подскочи във въздуха и стовари крилата си с такъв трясък, че изравни още няколко сгради със земята. Огромната глава се завъртя встрани, а замъглените му очи съзряха Ваймс.

През тях като че ли течеше някаква мисъл.

Еръл се изви през небето и закръжи пред капитана, за да го предпази, като се изправи срещу звяра долу.

За един миг той изглеждаше така, сякаш могат да го превърнат в малка, летяща овъглена бисквитка, и тогава драконът сведе поглед леко смутен и започна да се издига.

Той се носеше в широка спирала нагоре, като набираше скорост в движение. Еръл тръгна с него, като обикаляше около огромното тяло като влекач около лайнер.

— Той… той като че се суети около големия — каза Ваймс.

— Смачкай го, копелето! — ентусиазирано крещеше Ноби.

— Искаш да кажеш „Довърши го“, нали, Ноби? — поправи го Колън.

Ваймс усети погледа на Лейди Рамкин в тила си. Погледна изражението й.