Читать «Да спасиш свидетел» онлайн - страница 8

Когато наближи покрайнините на гората, Лий спря. Имаше богат опит в наблюдението на хорските жилища и дейностите из тях. За него най-добрият начин на работа беше бавният и методичният — като пилотска проверка на системите. Стига някакво произшествие да не го принудеше да импровизира.

Кривият нос на Лий беше почетен спомен от кариерата му като боксьор-любител във флота, където изливаше младежката си агресивност срещу равностойни по тегло и сръчност противници. Чифт яки кожени ръкавици, бързи ръце и пъргави крака, предпазлив ум и силно сърце — това бяха неговите оръжия. Обикновено този арсенал стигаше за победа.

След военната служба му потръгна сравнително добре. Не забогатя, но и не изпадна в нужда, макар че години наред работеше самостоятелно, често без никакво възнаграждение; никога не остана съвсем сам, въпреки че се беше развел преди петнайсет години. Единственият добър резултат от онзи брак неотдавна навърши двайсет години. Дъщеря му беше висока, руса и умна, горда носителка на пълна академична стипендия във Вирджинския университет и звезда в отбора по женски футбол. През последните десет години Рене Адамс очевидно не желаеше да има нищо общо с баща си. Решение, за което майка й не настояваше, но го подкрепяше от все сърце. А някога, на първите срещи, изглеждаше тъй мила, тъй омаяна от неговата моряшка униформа и тъй ентусиазирана в стремежа си да продъни леглото му.

Някогашната му жена, бивша стриптизьорка на име Триш Бардоу, се бе омъжила повторно за Еди Стипович, безработен инженер и алкохолик. По онова време Лий си мислеше, че я чака пълен провал, и се опита да вземе попечителство над Рене под предлог, че майката и вторият й баща не са в състояние да се грижат за нея. Но точно тогава Еди — подъл дребосък, когото Лий дълбоко презираше — изобрети съвършено случайно някакъв скапан микрочип, който го превърна в мултимилионер. От този момент нататък съдебната битка се провали. И за да бъде провалът още по-оскърбителен, за Еди писаха в „Уолстрийт Джърнъл“, „Тайм“, „Нюзуик“ и цял куп други издания. Той стана прочут. Дори къщата му се появи в „Архитектурен дайджест“.

Лий си бе купил това списание. Новата къща на Триш беше същинско чудовище — огромна и в безумни краски: пурпурно и тъмно патладжанено. Все едно си в ковчег. Прозорците изглеждаха като отмъкнати от някоя катедрала, в грамадните мебели можеше да се потъне безследно, а дървеният материал от корнизите, лампериите и стълбищата би стигнал за целогодишно отопление на средно голямо градче. Имаше и каменни фонтани, пълни с голи статуи. Ама че простотия! Върху централните две страници бе отпечатана снимка на щастливата двойка. Според Лий спокойно можеха да я озаглавят „Дори и в богатството Тъпака и Сексбомбата не изневеряват на мизерните си вкусове“.

Една снимка обаче прикова цялото внимание на Лий. Рене позираше върху най-великолепния жребец, който някога бе виждал, а моравата наоколо бе тъй зелена и тъй идеално поддържана, че приличаше на изумрудено езеро. Лий внимателно изряза фотографията и я прибра при другите си съкровища. Разбира се, в статията не споменаваха за него — нямаше защо да го правят. Но го раздразни това, че наричаха Рене дъщеря на Ед.