Читать «Да спасиш свидетел» онлайн - страница 7

Тази вечер засилващият се вятър ту привеждаше, ту отново изправяше високите треви в предния двор. Няколкото стари дъба зад къщата също се люшкаха, сякаш заразени от техния пример. Невероятно, но никакъв друг звук не нарушаваше воя на вятъра.

Освен един.

Точно зад къщата, на неколкостотин метра навътре в гората, човешки нозе прецапаха през плитък поток. Калните панталони и мокрите ботуши на мъжа свидетелстваха, че въпреки помощта на почти пълната луна не му е било лесно да преодолее мочурливите дебри. Той спря да изстърже калта от подметките си в един паднал дънер.

След тежкия преход Лий Адамс се обливаше в пот и същевременно тръпнеше от хлад. Беше висок метър и осемдесет и пет, изключително силен за своите четирийсет и една години. Мускулите по гърба и ръцете му издаваха, че редовно се занимава с гимнастически упражнения. В неговата професия бе важно да поддържа добра форма. Макар че често му се налагаше дни наред да седи неподвижно в колата или да преравя безкрайни архиви из библиотеки и съдилища, понякога трябваше и да се катери по дървета, да поваля грамадни мъжаги или, както сега, да броди посред нощ през дерета и гъсталаци. Допълнителното физическо натоварване нямаше да му навреди. Но вече не беше на двайсет години и възрастта си казваше думата.

Лий имаше гъста, вълниста кестенява коса, която вечно провисваше пред очите му, весела и сърдечна усмивка, високи скули и привлекателни сини очи, каращи женските сърца да замират още от пети клас. По време на кариерата си обаче неведнъж бе страдал от счупени кости и други рани, затова усещаше тялото си много по-старо, отколкото изглеждаше. Точно това го караше да се сепва всяка сутрин на ставане от леглото. Схващанията, дребните болки. Рак или само обикновен артрит? — питаше се понякога той. Но какво ли значение имаше всъщност, по дяволите? Когато Господ ти подпечата билета, няма място за възражения. Нито диетите, нито заниманията с тежести или потенето на тренажора биха променили решението Му да те прати на пътешествие.

Лий погледна напред. Все още не виждаше къщата; гората бе гъста. Докато дишаше дълбоко и бавно, той провери фотоапарата, който извади от раницата си. Вече няколко пъти беше минавал по този маршрут, но досега нито веднъж не бе влизал в къщата. И все пак бе забелязал, че там става нещо… нещо странно. Точно затова идваше пак. Беше време да узнае тайната на това място.

След като дишането му се успокои, Лий продължи напред, съпровождан единствено от шумоленето на горските животинки. Из тази все още пасторална северна част на Вирджиния се срещаха в изобилие елени, зайци, катерици и дори бобри. Докато вървеше, Лий се вслушваше и в пърхането на някакви летящи твари. Неволно си представи как бясно стрелкащи се прилепи цепят слепешком въздуха над главата му. И отгоре на всичко непрестанно връхлиташе в облачета комари. Макар че му бяха платили значителна сума в аванс, той сериозно се колебаеше дали да не поиска надбавка към хонорара.