Читать «Заразоносителят» онлайн - страница 9

— Отдавна ли прави подобни неща? — попита Екс.

— Едва от около пет години. Откакто умря.

— Съвършено вярно — каза някакъв глас. Екс бързо се огледа. Гласът сякаш идваше откъм гърба му. — Не ме търси. Единствената част от мен в тази стая е гласът ми. Аз съм духът на чичото на Карин — Джон.

Екс за миг беше обладан от паника, но сетне разбра номера. Естествено, това бе телепатиран глас, умело фокусиран, за да създаде речеви ефект. А телепатираният глас може да означава само едно — че това е пси, който се представя за дух.

— Мистър Екс — продължи гласът, умело симулирайки произнасяните думи, — аз ви спасих с намесата си. Вие сте пси-инвалид, и то заразителен. Арестуването и изолирането ви за вас означават катастрофа. Истина ли е?

— Напълно. — С притъпените си чувства Екс се мъчеше да сондира източника на гласа. Имитацията беше абсолютна. Никакъв признак не сочеше, че източникът е човешка телепатия.

— Може би изпитвате известна благодарност към мен? — попита гласът.

Екс погледна девойката. Лицето й продължаваше да е лишено от израз.

— Разбира се — отвърна той.

— Зная вашето желание — каза чичо Джон, — вие искате да получите убежище за достатъчно дълго време, за да възстановите енергията си. И ще го получите, Едуард Екс. Ще имате убежище.

— Много съм ви благодарен — умът на Екс работеше бързо, опитвайки се да обмисли плана за по-нататъшните си действия. Да се престори ли, че вярва в този дух? Сигурно телепатиращият пси знае, че човек, обучаван в университета, не приема на вяра нещо подобно. От друга страна, може би си има работа с невротик, който се представя за дух по някакви свои причини. Екс реши да се престори, че му вярва. Чуждите намерения не го засягат. Неговият проблем е убежището.

— Убеден съм, че няма да откажете да ми направите една малка услуга — отново каза гласът.

— Какво искате? — Екс веднага застана нащрек.

— Усещам мислите ви. Смятате, че можете да се окажете въвлечен в опасна работа. Уверявам ви, не е така. Макар и да не съм всесилен, аз притежавам определена мощ, неизвестна нито на вас, нито изобщо на пси-науката. Примирете се с този факт. Вашето спасение е най-доброто доказателство. И имайте предвид, че всичко това е здраво свързано със собствените ви интереси.

— Кога трябва да изпълня поръчението ви?

— Когато му дойде времето. А сега довиждане, Едуард Екс — и гласът изчезна.

Екс седна на стола. Ами ако чичото е пси-мутант? Следващото ниво на еволюцията. Тогава какво?

Кари излезе и се върна със супата.

— Кой беше чичо ти? — попита я Екс. — Какъв човек беше?

— О, той беше много добър — отговори девойката, внимателно наливайки супата в чинии, — беше обущар. Взе ме при себе си след смъртта на баща ми.

— Показваше ли някакви признаци за пси-енергия? Или някаква друга необикновена енергия?