Читать «Заразоносителят» онлайн - страница 8

Почти го бяха заловили, когато…

Екс започна постепенно да изчезва. Марин слезе по-ниско, невярвайки на очите си. Младежът потъваше в стената, ставаше нейна част, топеше се.

После изчезна.

— Търсете врата! — телепатира Марин. — И проверете тротоара!

Докато агентите оглеждаха наоколо, той мислеше върху видяното. Търсенето на врата е оправдание за агентите му. Добре е да мислят, че човекът е изчезнал през скрита врата. Няма да е от полза за тяхната увереност в себе си, за здравомислието им, ако повярват в онова, което се случи в действителност.

Инвалидът Екс потъна в стената.

Марин заповяда да претърсят сградата. Но там нямаше нито Екс, нито следа, нито вълна от мозъка му. Изчезна, като че ли никога не го е имало.

Как, питаше се Марин. Нима някой му е помогнал?

Кой може да помага на заразноболен?

* * *

Когато Екс дойде в съзнание, първото, което видя, бе напукана измазана стена право пред очите му. Гледаше я дълго, наблюдаваше прашинките във въздуха над кревата, застлан със скъсано кафяво одеяло.

Креват! Той седна и се огледа. Намираше се в малка розова стая. По тавана пълзяха дълги пукнатини. Единствената мебел освен кревата беше обикновен дървен стол, поставен до открехнатата врата.

Как ли е попаднал тук? Екс помнеше събитията от миналата нощ. Да, най-вероятно да е била предишната нощ, помисли си той. Бялата стена, офицерите от службата… Навярно са го спасили. Но как?

— Как се чувстваш? — попита момичешки глас откъм вратата. Екс се обърна и позна бледото изразително лице. Това беше девойката, която миналата нощ го предупреди.

— Добре съм. Но как съм попаднал тук?

— Чичо ми те пренесе — отвърна девойката, влизайки в стаята. — Сигурно си гладен?

— Не особено.

— Трябва да ядеш. Чичо казваше, че дематериализирането е голямо натоварване на нервната система. Точно така те спаси от пситата, нали си спомняш. — Помълча малко. — Мога да ти донеса много хубав бульон.

— Нима ме е ДЕМАТЕРИАЛИЗИРАЛ?

— Той може да прави разни подобни неща — отвърна девойката безгрижно. — Тази способност получи след смъртта си. — Тя отвори прозореца. — Да ти донеса ли бульон?

Екс я изгледа недоволно. Положението ставаше все по-нереално именно когато той се нуждаеше от пълно осъзнаване на действителността… Това момиче май смята, че е съвсем нормално да има чичо със способности и енергия за дематериализиране, макар пси-науката никога нищо да не е знаела за това.

— Да ти донеса ли бульон? — пак го попита тя.

— Не — отвърна Екс. Стана му интересно какво ли означава това настояване да се храни. Външността на девойката нищо не му подсказваше. Тя беше симпатична дори в евтината си непретенциозна рокличка. Имаше необикновени черни очи и необикновено хладен израз на лицето. А по-точно — липса на израз.

Екс скри опасенията си за известно време.

— Чичо ти пси ли е?

— Не, той не притежава пси-енергия. Силата му е духовна.

— Ясно. — Екс си помисли, че точно тук се крие отговорът.

През цялата история хората са предпочитали да вярват, че природният им пси-талант е резултат от намесата на дявола. Смятали са, че странната енергия е негов дар, докато не я обяснили и не я регулирали. Но дори тогава имало някои хора — Нормални, които предпочитали да вярват, че случайните изблици на колосална сила са родени от духа. Очевидно чичото е от тази категория.