Читать «Камерата» онлайн - страница 8

Джош и Джон Крамер бяха на четири-пет метра от епицентъра на взрива и за щастие не разбраха какво става. Не страдаха. Местните пожарникари откриха обезобразените им телца под огромни купища развалини. Отначало Марвин Крамер отхвръкна към тавана на третия етаж, а после пропадна заедно с парчета от покрива в пушещия кратер в центъра на сградата. Десет минути по-късно го намериха в безсъзнание и го откараха в болницата. След три часа ампутираха и двата му крака до коленете.

Взривът избухна точно в седем и четирийсет и шест и това само по себе си бе някаква щастлива случайност. След трийсет минути всички стаи в кантората щяха да бъдат пълни с хора. В този момент секретарката на Марвин, Хелън, излизаше от близката поща и усети експлозията. След десет минути тя щеше да е вътре и да прави кафе. Дейвид Лъкланд, единият от съдружниците, живееше през три пресечки и точно заключваше вратата на дома си, когато чу експлозията. Десет минути по-късно той би трябвало да преглежда пощата в кабинета си на втория етаж.

В съседната кантора избухна малък ножар и въпреки че бе овладян бързо, допринесе за всеобщата паника. Гъстият дим, който се стелеше известно време, прогони хората наоколо.

Двама пешеходци бяха ранени. Една кантонерка метър на два се приземи на тротоара на стотина метра от кантората, подскочи веднъж и хласна мисис Милдред Толгън право в лицето, докато тя се отдалечаваше от паркираната си кола и гледаше по посока на експлозията. Резултатът бе счупен нос и лоша рана без трайни последици.

Второто нараняване бе незначително, но много важно. Пострадалият не беше тукашен, казваше се Сам Кейхол и вървеше бавно към кантората на Крамер, когато земята се разтърси толкова силно, че той загуби равновесие и се препъна в бордюра на тротоара. Докато се опитваше да стане, едно летящо късче стъкло го удари по врата, а друго разряза лявата му буза. Той се прикри зад близкото дърво, докато наоколо се сипеха парчетии и отломки. Сам се взря втренчено в разрушенията пред себе си и после избяга.

От бузата му капеше кръв по ризата. Беше в шок и по-късно не си спомняше подробностите. Най-вероятно щеше за втори път да се измъкне от Гринвил, ако беше по-внимателен и предпазлив. Двама полицаи в патрулна кола се бяха отправили към центъра на града и към мястото на експлозията, когато съзряха зелен понтиак, който, незнайно защо, отказваше да се отклони встрани от пътя. Ченгетата включиха сирените и фаровете и изругаха, но зеленият понтиак стоеше замръзнал в своето платно и не помръдваше. Патрулната кола спря, ченгетата изтичаха при понтиака, отвориха вратата и намериха вътре окървавен мъж. Белезниците щракнаха около китките на Сам. Бутнаха го на задната седалка и го откараха в ареста. Прибраха и понтиака.

Бомбата, убила близнаците на Крамер, беше от най-недодяланите. Петнайсет пръчки динамит, увити здраво с черен скоч. Но нямаше фитил. Вместо детонатор Роли Уедж беше използвал часовников механизъм, по-точно евтин механичен будилник. Беше извадил от него стрелката за минутите и бе пробил дупчица между цифрите седем и осем. В дупчицата бе поставил метална карфица, която при допира с другата стрелка щеше да затвори веригата и да възпламени бомбата. На Роли му трябваше повече време от петнайсетте минути, които осигуряваше обикновеният фитил. Освен това се смяташе за експерт в тази област и искаше да експериментира с нови устройства.