Читать «Камерата» онлайн - страница 7

Близнаците обичаха да идват в кантората. В детската градина трябваше да бъдат не по-рано от осем, а Марвин можеше малко да поработи, преди да заведе момчетата и да отиде в съда. Това ставаше може би веднъж месечно. Всъщност не минаваше и ден, без едно от момчетата да не моли Марвин да ги заведе първо в кантората, а после в детската градина.

Наближаваше седем и трийсет, когато пристигнаха, и близнаците тутакси се втурнаха към бюрото на секретарката и към дебелия куп хартия, която сякаш само чакаше да бъде нарязана, съшита с телбод и сгъната на пликове. Кантората се намираше в сграда, която по различно време е била разширявана. Входната врата се отваряше към малко фоайе, а бюрото на жената на пропуска бе едва ли не под стълбището. Четири стола за клиенти подпираха стената. Под столовете бяха разпръснати списания. Надясно и наляво от фоайето се намираха малки адвокатски кантори. Сега Марвин имаше трима съдружници, които работеха за него. Тесен коридор минаваше направо през средата на долния етаж, така че на трийсетина метра от входната врата се виждаше задният край на сградата. Кабинетът на Марвин беше последното най-голямо помещение долу. Вляво имаше малка тоалетна, до която се намираше претъпкан килер. Точно срещу килера беше стаята на секретарката на Марвин. Казваше се Хелън, апетитна млада жена, по която Марвин въздишаше от близо осемнайсет месеца.

На втория етаж се намираха тесните кабинети на още двама адвокати и две секретарки. Третият етаж нямаше нито отопление, нито климатична инсталация и се използваше за склад.

Марвин Крамер обикновено пристигаше в кантората си между седем и трийсет и осем, защото му беше приятно да прекара един спокоен час, преди да дойдат и останалите от фирмата и да зазвъни телефонът. Както обикновено, на двайсет и първи април, петък, той пристигна пръв.

Отключи входната врата, завъртя ключа на лампата и спря във фоайето. Близнаците вече бяха изтичали по коридора. Джош бе сграбчил ножиците, а Джон телбода, когато Марвин се показа на вратата и ги предупреди да не правят безобразия. Той се усмихна тайничко, после отиде в кабинета си и скоро работата го погълна.

По-късно в болницата щеше да си спомни, че към осем без четвърт се качи по стълбите на третия етаж да търси едно старо дело, което му трябваше. Бе промърморил нещо на себе си, докато изкачваше стъпалата. Както се развиха събитията, старото дело спаси живота му. Момчетата се смееха някъде долу под него.

Взривът избухна със страхотна сила. Петнайсет пръчки динамит в центъра на сграда с гредоред за секунди я превръщат в трески и парчета зидария. В продължение на минута-две наоколо хвърчаха едри отломки. Сякаш имаше земетресение. По-късно очевидци описваха как цяла вечност по улиците на Гринвил се сипели стъкла.